Избрани цитати от О. Хенри (1862-1910)

На 11 септември 2017 г. се навършват 155 години от рождението на американския писател О. Хенри (Уилям Сидни Портър). Известен като майстор на късите разкази често с неочакван край, приживе О. Хенри издава 10 сборника, а повече от 600 разказа са публикувани в различни издания и му носят популярност и възнаграждение за писателския труд.

Ако сте философ, бихте могли да сторите следното: да се качите на покрива на някое високо здание и да погледнете от височина 100 метра как хората долу пъплят като насекоми, суетят се и се блъскат безсмислено, безмозъчно и напълно безцелно, също като безгрижните черни водни бръмбари в локвите. Липсва им дори изумителният интелект на мравките, които поне винаги знаят пътя си за вкъщи. (…) В очите на възкачилия се високо философ човеците долу наподобяват презрени, лазещи буболечки. Брокери, поети, милионери, ваксаджии, хамали и политици се превръщат в малки черни точици, които щъкат край по-големи черни точки по улици, не по-широки от палеца ви. („Психе и небостъргачът“)

*

Глупаци има всякакви, но моля не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.

*

Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. („Даровете на влъхвите“)

*

Когато обичаш Изкуството си, никакви жертви не са тежки. Това е изходната ни точка. В този разказ ще направим извод от нея и същевременно ще докажем, че тя е неправилна. Това ще бъде нещо съвсем ново в логиката, а като литературен похват — малко по-старо от Великата китайска стена. („От любов към изкуството“)

*

Изучих и триковете на занаята. Можех да взема едно смеховито хрумване и да го превърна в двуредова епиграма, която ми носеше долар. С една фалшива брада от същото нещо се получаваше чистичко четиристишие и цената се удвояваше. А като обърнех полата и добавех воланче от рими, вече не бихте го познали — излизаше салонна поезия с новички обувки и модна илюстрация. („Изповед на един хуморист“)

*

Любов, бизнес, семейство, религия, както и изкуство и патриотизъм не са нищо друго, освен сенки на думите, когато хората гладуват!

*

Пиши каквото ти харесва. Друго правило няма.

Автор:

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Градското Списание