Жан-Батист Андреа: Човешкото същество има нужда от истории
Носителят на „Гонкур“ 2023 Жан-Батист Андреа разказва за авторите, които са му повлияли и за значението на наградата.
Жан-Батист Андреа получи „Гонкур“ за романа „Да бдиш над нея“.
– Какво е за Вас наградата „Гонкур“?
– Детската ми мечта беше да стана писател. Никога не съм си представял, че ще получа „Гонкур“. Припомня ми за писатели, за които чувах и четях като дете, защото родителите ми много обичаха да четат. Тази награда също е мит. Това е най-старата литературна награда в света! Радвам се, че този роман беше отличен, защото той ми е много скъп. Работил съм киното и смятам, че да получиш „Оскар“ не е равносилно. „Гонкур“ ще промени страшно много неща в ежедневието ми, защото вече участвам в много срещи в книжарниците. Книжарите ме подкрепят от самото начало и съм им много благодарен. За сметка на това мисля, че тази награда ще направи по-продължително турнето, което съм предприел, но ще внимавам то да не попречи на това, което искам да правя, тоест да пиша.
– Преди да получите „Гонкур“ романът Ви се продаде в повече от 50 000 екземпляра. Как си обяснявате този успех?
– Хората се припознават в тази измислена история, която им предлагам. Те имат нужда да им се разказват истории. Човешкото същество изначално има нужда от истории и не случайно им се разказват от хилядолетия. У човека е вродено желанието да избяга от реалността. Аз се придържам към тази литературна традиция. Има хиляди начини да се разказват истории. Съществуват експериментални, традиционни начини… Но никоя форма не е по-добра от другата. И все пак има и добри, и лоши истории.
– Коя книга, според Вас, изразява романовото начало?
– Във Франция веднага се сещаме за Дюма или Юго, но преди 2 години препрочетох всички части на „Семейство Тибо“ от Роже Мартен дю Гар. Има различни видове романовост и не бих искал да огранича само до една форма, която би била поредица от обрати. В романовостта присъства понятието за продължителност. Това означава, че емоцията се обогатява с продължителност. Да вземем за пример романа „Гепардът“. Това е една от книгите на живота ми, разплаквала ме е, но не може да ес каже, че в нея се случва кой знае какво. Това е историята на едно семейство и я намирам за много романова. Това е романът – форма на интензивност, която може да бъде просто емоционална, а не събитийна. Също така много харесвам Джон Фанти. Романовостта е това, което ме движи.
– В книгите Ви се усеща филмовият Ви опит, всички са много образни. В „Да бдиш над нея“ пишете за изкуство, за скулптура. Представяхте ли си някаква картина, за да напишете този роман?
– Не, нямам нужда да се позовавам на реалността, за да си измислям. И все пак „Пиета“ е в центъра на този роман, така че определено се наложи един образ. Това е Дева Мария с тялото на Христос след свалянето му от кръста. По същия начин си представях моите герои, но не ги описвам въз основа на реални хора. Обичам да се движа в артистична мъгла, което означава, че имам бегла представа за формата. И именно това позволява на всеки да проектира себе си.
Откъс от интервю на Le Figaro.
Снимка: © Alexandre Marchi/ www.academiegoncourt.com