Винтидж размишления за винтидж фестивал – закъснял репортаж

Vintage Festival (при това изписан на латиница) – звучи меко казано смущаващо. А акцент в прес информацията е среща с деца от социални домове (още едно леко учудване). Разглеждам снимките. Хем ми се ходи, хем ми е едно странно. Но като човек, живеещ на принципа „дето те не сеят…“ решавам, че точно там ми се ходи този уикенд.

Събитието (на 29 и 30 ноември в София) като цяло носи привкус на забавление, а удоволствията трябва да се споделят. Все пак не се ходи в клуб в компанията на репортерски бележник. Затова си намирам най-подходящата компания – дъщеря ми, в случая по-малката.

Петък вечер е парти, но пропускам. След относително тежка седмица не вярвам, че безсънна нощ е нещото, от което имам нужда. На другия  ден разбирам, че удоволствието е било незаменимо – красиво пеене, хубава музика, танци. На рожден ден като на рожден ден. Първата вечер е озаглавена Swing The Birthday: Back to the 40s.  Сентиментал Суингърс и  кавалерите им от Михаил Йосифов секстет са представили новия си сингъл „Циганско лято“ с шумен купон, подгрян от DJ сета на The Smugglers Collective. Все пак не пропускам удоволствието да чуя красивите гласове на Сентиментал Суингърс, при това в една непринудена обстановка. Докато те раздават сладкиши на гостите си от Социален учебно-професионален център „Княз Борис I“ и Дом за деца, лишени от родителска грижа „Проф. Асен Златаров“, поканени на специално танцово ателие.

Част от вечерта на рока е моя. Посетителите на клуб Mixtape 5 са изкушени от истински „винтидж“ емоции: базар с изделия и предмети в духа на ретро естетиката и прожекция на филм, посветен на легендарния татуист Сейлър Джери, демонстрация на бръснене с класически бръснач, до уъркшопи по pin-up грим и рокабили джайв. Специалнo за събитието от Гърция  и Англия пристигат групите Breathles и The Rocker Covers, които изпълняват комбинация от кавъри на известни парчета и авторска музика.

Танцувам, забавлявам се, наблюдавам интересни демонстрации, разговарям с млади  хора, мисля. Мисля за различни неща.

От една страна посетителките на събитието изглеждат уверени и успешни. А са си направили прически на букли, облекли са рокли на точки и гримът им придава леко учудено и глуповато изражение. Тоест, играят си на жената кукла, която няма друга цел, освен да опитва способността си да управлява само един мъж.

Мъжете пък са привлечени от демонстрацията на бръснене с бръснач. Любопитно е. Демонстриращият е супер подготвен – разказва за видовете стомана, за начина на изработване на бръсначите, за заточването. Обяснява каква точно трябва да е консистенцията на пяната. Познава кръвоспиращите средства. Съвсем ретро изглежда това засукана дама да му полива от стъклена кана вода в порцеланов леген.

Дали наистина става дума за уважение към себе си? Или е опит да избягаш от забързаното ежедневие? Има нещо карнавално в сантименталното връщане на едно отминало време. Но пък има и някакъв опит да потърсиш „високо качество“ в някакъв отрязък от живота си. Нали това е смисълът на думата „винтидж“ – точно определена реколта, висока класа.

Времето на суинга и рока от 40-те и 50-те години на миналия век в Америка и Европа, но някак постмодерно смесени с идващи от по-рано и по-късно практики. Лайфстайл, непознат за бабите на организаторите и участниците, но всъщност и не съвсем чужд. Питам се кога и къде в София е могло да се слуша суинг и какво символизира тази музика. Дали днешното припомняне не е едно усукване на времена, представи, вкусове. Със сигурност и припомняне на позабравеното старо като опит за противопоставяне на пошлото и ежедневното в изкуството (по-точно в масовото такова).

Срещите ми започват с детско парти – на 30 ноември, организирано от Lindy hop – професионални танцьори ще потопят децата в атмосферата на 40-те и 50-те години. И да, това се случва. Там са трите дами от Сентиментъл Суингърс. Довели са  своите деца. Те показват стъпки заедно с танцьора и треньор Явор. Той предизвиква децата с идеята, че могат да танцуват просто, докато си вървят по улицата, а музиката звучи в главите им. Музика, различна от тази, която познават. Идеята не е съвсем нова, но досега е имало само базар – тази година за първи път се случва  в този вид на двудневен фестивал. Основната цел е да се представи тази култура, начин на живот, музика, танци и забавление. Защото има нещо много живо, женствено в стила на грим и обличане. За мъжете пък е непознато чувството  какво е да се бръснеш с бръснач.

Питам защо акцентът е върху детското парти. Това е идея на KIDS Програмата, които работят с желание да накарат родители и деца да съпреживеят нещо заедно, а също за откриване и развиване на таланти. За ателието се сещат именно тези, които работят с деца. А Сдружение „Прегърни ме“ поканват малчуганите от социалните домове.

Докато децата танцуват разговарям със социалните работнички Галя и Ани. Те споделят, че точно хората от „Прегърни ме“ се занимават с децата по това време и всяка събота организират за тях различни ателиета, в които те най-често рисуват, срещат се с художници. Днес е ден за танци, защото са поканени от едната певица от триото – Вера. В сайта на сдружението я виждам на снимка – явно съмишлиниците са навсякъде. Добротата няма точно определен статут или граници.

Явор ми разказва кои и какви са Lindy hop. Общност от хора, които харесват суинг културата, която не е затворена, а напротив. Стремят се да съберат и покажат достъпна информация, систематизирана и на български език за всички, които проявят любопитство. „Ясно е, че няма да ги научим да танцуват и да слушат тази музика за един час,  но искаме да си поговорим, за това, което ние харесваме, а те да се докосната до нещо ново и различно“. Идеята на тези млади хора е похвална. И плашеща. Може ли да се противопоставим на ежедневната пошлост с един час красота и внимание или това само раздразва апетита за по-добро. А то това по-доброто достъпно ли е или ще остане само сън…

В моя сън присъстват децата от двете социални институции, които с любопитство гледат и без да чакат покана повтарят стъпките на танца. Суинг – с гръб, усукване (люлка) въртя, клатушкам, размахвам – това са значенията. Кое от тях ще запомнят? Няма ли животът да им обърне гръб и да ги усуче така, че да запомнят само „чарлстон се танцува сам“? Самотата е голямата ни днешна болка. Или точно обратно – ще запомнят, че суинг е танц по двойки и доверието е най-важно. Както в танца, така и в живота.

На сутринта самата аз съм свежа от усещанията, които мен самата са накарали въпреки не дотам светлите си мисли да се радвам на живота, да преживея няколко часа общуване с детето си в музика и танци, които обичаме, нищо, че това е рок от времето на моите родители или по-скоро точно заради това.

Благодарение на организаторите много хора в забързания и обикновено скучен град са имали моите усещания. Имали са един уикенд от добра реколта. Ако в размислите и на други се е появила горчивина и тъга, то е, защото истинското вино има леко тръпчив вкус.

Автор: Илияна Делева