Десислава Михайлова: Безплатният тур на Русе е нашето доброволно усилие да бъдем полезни на своя град

Разговор на Владимир Митев с основателката на безплатната туристическа обиколка на дунавския град за равносметката от изминалите три години, за проблемите пред доброволческата дейност извън София, за наличието и отсъствието на свободния дух днес и за нуждата русенският потенциал да се реализира.

Десислава Михайлова е родена в Русе. Завършва Английската гимназия, а няколко години по-късно Великотърновския университет със специалност „Приложна лингвистика с английски и арабски език“. След завършването си поема в изцяло различно професионално поприще и следват 8 години във финансовия сектор в България. Преди повече от 7 години открива призванието си и се посвещава на професията да създава и поддържа документация за крайни потребители. Работи в една от най-големите и успешни американски фирми в софтуерния бизнес у нас. Основоположник е на идеята за безплатните пешеходни обиколки на английски език Ruse Summer Free Tour и председател на сдружение „Културтур Русе“, което е юридическото лице зад Тура. Ruse Summer Free Tour представлява безплатни пешеходни обиколки в центъра на Русе, водени на английски език. Първото издание на Тура е на 22 юли 2016 г., а понастоящем се провежда всяка събота от май до септември с начален час 18,00 и място на тръгване – Статуята на свободата. Десислава Михайлова поддържа и блог за родния си град Русе – Пътеводител към Русе. На 3 декември 2018 г. Летният безплатен тур на Русе получи наградата за оригинално туристическо събитие на Община Русе за 2018 г.

– Госпожо Михайлова, за трета година Летният безплатен тур на Русе в периода май-септември предложи обиколки на центъра на града за негови гости. Каква е равносметката от изминалата 2018 година? Колко туристи участваха в тура? От кои страни са те? Какви са техните впечатления от него и от дунавския град?

– Броят на посетителите ни се покачва с малки, но постоянни темпове. През 2016 г. започнахме в средата на сезона – края на месец юли – и към края на септември имахме само 23 гости. За 2017 броят им се покачи на 52, а за 2018 година посетителите са 83. Не е толкова зле предвид факта, че на този етап самите обиколки се провеждат само в събота. Всяка година редовно имаме посетители от Европейския съюз – Германия, Холандия, Швеция, от съседна Румъния. Дойдоха гости и от Щатите, а тази година също от Уругвай, Египет и Филипините. Идват и доста българи, например от Пловдив, Шумен, Велико Търново. В тура участват и русенци – водени от желанието да научат нещо повече за града ни, от любопитството си към Ruse Summer Free Tour и с желанието си да го препоръчат на свои приятели. Случвало се е едни и същи русенци първо да дойдат сами, а няколко седмици по-късно – със свои гости от чужбина. Мисля, че това е отлична атестация за качеството на пешеходните ни обиколки. Русе притежава уникална атмосфера и това винаги прави положително впечатление. Гостите ни обаче често споделят загриженост за някои от старите емблематични сгради, покрай които градската обиколка минава. Тези постройки са в занемарено или откровено окаяно състояние. За туристите това неглижиране е неразбираемо, независимо че причината може да е повече от основателна. Архитектурното наследство в страни като Холандия, Германия, Австрия, Италия е изключителен приоритет за местните власти. Добрата реставрация и грижата за него подпомагат туризма и съответно печалбата на предприемачите и заетите в областта. Това от своя страна вдига осезаемо стандарта на живот на местните жители. Тази година се налагаше екскурзоводите ни да се впускат в подробности и относно реконструкцията на кея и повсеместния ремонт не само по булевард „Придунавски“, но и по една от любимите ни улици „Славянска“. Надяваме се неудобството да си е струвало. Ще видим догодина.

– За Русе се твърди, че е град на свободния дух, макар че мнозина се отнасят иронично към това определение. Какви белези на свободния дух виждате въплътени в тура? Как той допринася за превръщането на града ни в съвременен европейски град?

– За мен свободният дух се носи в сърцето и в ума. Човек може да е беден, гладен и жаден и пак да е свободен. Има безкрайно много примери в човешката история. Свободата на духа никой не може да ти я отнеме. Затова си мисля, че ако самите хора, които живеят в Русе, смятат, че това определение не отговаря на истината за града, редно е те да се замислят: „Какво правя лично аз, за да подобря средата, в която живея, за да променя нещата, които ме възпират да мечтая, да реализирам идеите си, да се чувствам свободен? Какъв е личният пример, който давам на децата си? Склонен ли съм да подкрепя добра, макар и чужда идея и да помогна тя да се реализира?“ Само и единствено посредством осъзнатата лична отговорност на всеки човек в обществото можем да променяме обстоятелствата. Личните ми наблюдения са, че в Русе няма много, да не кажа никакви, подобни на нашата инициатива – група хора безкористно и безвъзмездно да се обединят около идея, да я припознаят за своя и да работят заедно за нейната реализация. Има страхотни представители на НПО сектора в Русе – например, центърът за социални грижа за деца „Еквилибриум“ или българо-немското сдружение за помощ на животните, но поне част от хората с големи сърца зад тези невероятни инициативи все пак получават възнаграждение за усилията си – което е и редно, ако се занимаваш с подобна дейност като своя редовна работа. Всички имаме основна работа и Турът е допълнение, израз на свободната ни воля да посветим усилия в името на града – за да можем да разкажем, че Русе е дом на единствения досега Нобелов лауреат Елиас Канети; Русе е родният град на един от носителите на първия технологичен Оскар за България; градът ни е осеян с останките на смели и силни духом хора, посветили себе си на свободата, в която вярват! Това наричам свободен дух – и това е нещо, което никой не може да ти отнеме. Самата идея на Тура е абстрактна и израз на свободен дух. Става въпрос за реализирането на събитие, което носи нещо различно от непосредствена печалба или материална придобивка. Идеята е да се помогне на Русе да се доближи до своя потенциал и индиректно да подобри икономическото състояние на жителите му. Ако един турист знае, че има такава опция да прекара лятната съботна привечер, а и ако наистина му е забавно и научи интересни неща, той ще го препоръча на друг, който на свой ред дори може да предпочете тази вечер или още два-три дни да прекара в Русе, а не в друг град, например.

– Летният безплатен тур на Русе получи наградата на Община Русе за иноваитивна туристическа инициатива на 2018 г. Какво е мястото на този тур сред други подобни инициативи за безплатни пешеходни обиколки в големите градове на България? Какви са плановете за развитие на тура в следващите години?

– Изключително сме благодарни за номинацията и на всички, които гласуваха за нас и с чиято подкрепа успяхме да спечелим в категорията ни. Имаме доста неща, които можем и искаме да развием – например честотата на провеждане. Подобни инициативи в други български градове и в чужбина се провеждат всеки ден и дори по няколко пъти дневно. Разбира се, това зависи и от притока на туристи – в никакъв случай не можем да сравняваме към момента Русе със София или с Прага като туристопоток. Наред с това, неглижирането на национално ниво на необходимостта от магистрален път до Русе е реален фактор, който влияе негативно. Ако имате 3 дни в България, колкото и чудесни неща да сте чували за Русе, мисълта, че само отиването от София до там с кола ще ви коства не по-малко от 4 часа, би ви замислило. Говорейки за туристопотока като пряк фактор в успеха на подобни на нашата инициативи, няма как да не спомена и че достъпът до града ни откъм реката също е напълно и тенденциозно занемарен както на местно, така и на национално ниво. Речни градове като Хамбург използват реката за евтин градски транспорт. Десетки малки корабчета се движат от Будапеща, Виена, Варшава или Братислава до близки речни градчета. В Русе имаме единствено корабчето „Русчук“. Това е страхотно само по себе си, но от гледна точка на чуждестранния турист не го води от едно място до друго и така не помага в пътуването му из България.

Със съкращения

Снимка: © Личен архив

Публикация в блога Podul prieteniei – Мостът на приятелството