Силвен Шоме за писателя Марсел Паньол като герой на анимационен филм

И български зрители вече гледаха филма „Невероятният свят на господин Паньол“ на Силвен Шоме. Режисьорът разказва за работата си и как гледа на творчеството на писателя.

Прочети още: Силвен Шоме за писателя Марсел Паньол като герой на анимационен филм

През 2025 г. се навършват 130 години от рождението на Марсел Паньол – писател, драматург и режисьор, роден в Прованс, който цял живот черпи вдъхновение от своя роден край. Пълнометражният биографичен анимационен филм за живота му, който се основава на спомените му, е поверен на режисьора и автор на комикси Силвен Шоме. У нас той е известен най-вече с филмите си „Трио „Белвил“ и „Илюзионистът“.

– Какво беше отношението Ви към Марсел Паньол преди да се заемете с филма „Невероятният свят на господин Паньол“?

– През 70-те години в училище ни караха да четем „Славата на моя баща“ и „Замъкът на моята майка“. Това са първите му произведения, които помня. Стилът на Паньол ми се струваше достъпен, жив и образен, с „добър изказ“. Филмите на Паньол често се излъчваха по телевизията. Когото пораснах, започнах да ги гледам по-внимателно. Докато работех по моя филм, открих още негови филми и препрочетох всичките му театрални пиеси. Паньол винаги пише много ясно. Той винаги успява да заиграе по правилната струна. Пише трагедии, в които семейства са в конфликт, има тъмни герои, мрачни сцени, но тъй като  прекрасно владее езика, зад дистанцираността на разказвача и хумора винаги има истинска елегантност. Това ми харесва в неговото творчество.

– Как се роди филмът „Невероятният свят на господин Паньол“?

– Преди 8 години внукът на Марсел, Никола Паньол, и продуцентите се свързаха с мен и ме попитаха дали харесвам Марсел Паньол. Разбира се, отговорът ми беше категорично „Да“! Те имаха идея да направят документален филм с анимирани части, за да илюстрират моменти от живота на Паньол. Казах им, че намирам подобни хибридни документални филми за неуместни и че предпочитам да се захвана с истински документален филм на базата на архивни материали. Те ме убедиха да анимирам две сцени, едната с Ремю, Фернандел и Паньол, за да се осигури финансиране и да се привлекат и други продуценти. Тогава се случи нещо интересно: само сцените в театъра. Продължителните кадри с неподвижна камера, без прекъсване, са много сложни за заснемане. Героите трябва да заемат пространството, да могат да се движат като в театъра, обхващайки сцената. Качеството на анимацията е сравнимо с това на класиките на Disney. Също така успях да изчистя преходите между сцените. Когато разказваш история, трябва да намериш начин да обръщаш страниците.

– Във филма виждаме и герои, които имат време да си поемат дъх, да издишат, да се усмихнат. Това е доста рядко срещано в анимацията.

– Това много ми харесва. Прекрасно е, когато диша съпругата на Паньол, Жаклин. Беше много важно да изглежда достоверно. Героите трябваше да бъдат като живи. Това е анимационен филм, който отдава почит на истинския живот. Тъй като във филма имаме архивни игрални кадри, анимацията трябваше да е на нивото на реалността. Когато човек види откъси от филмите на Паньол на екрана, не трябва те да се различават. Изобщо да забравиш, че гледаш анимационен филм.

– Как избрахте тези откъси?

– Опитах се да подбера силни откъси, които да се вписват в моя сюжет и да илюстрират психологическото състояние на Паньол в определени моменти от живота му. Имах щастието да включа във филма неизлъчван досега откъс от „La Prière aux étoiles“  – филма, който той частично унищожава по време на войната. Този откъс беше открит съвсем наскоро. Това е една сцена, в която той казва: „Как можеш да обичаш някого, който не те обича и как може да бъдеш обичан от някого, когото не обичаш?“ Това беше подходящо за илюстриране на бурната му връзка с Жозет Де, която по-късно ще го напусне, хвърляйки го в депресия. И черешката на тортата – Лоран (Лафит, актьорът, който озвучава Паньол, б. пр.) говори отличен английски, страхотно съвпадение, тъй като Марсел е бил преподавател по английски.

– Този филм също е за творчеството и писането…

– Това е филм за трудностите на творческия процес. Марсел много се е измъчвал. Смятал е, че никога не прави нещата достатъчно добре. Съмнявал се е в работата си или поне в ефекта, който тя ще има върху хората. Бил е по-скоро майстор на словото, отколкото творец, разглежда често творчеството като занаят. Дълго време убеждава сам себе си да напише пиеса на марсилски диалект, „Marius“. Бързо е разубеден от отзивите, които получава. Интересното обаче е, че той винаги се възползва от съвпаденията и случайностите в творческия процес. Когато един от приятелите му по грешка споменава името Топаз, това става заглавие на пиесата му „Топаз“, която ще стане едно от най-успешните му произведения.

Откъс от интервю със Силвен Шоме в сайта на разпространителите Wild Bunch.