Любомир Кутин и светът на фестивалите

Книгата си „Светът на фестивалите“ представи през октомври 2018 г. във Варна Любомир Кутин. Според автора специализираното издание е предназначено за читатели, които се интересуват от изкуствата, за студенти, продуценти, организатори и артисти от различни изкуства.

„Светът на фестивалите“ е 3-ата книга на Любомир Кутин, посветена на темата за фестивала, след „Фестивалът  като феномен на художествената култура“ (2004 г.) и „Българските фестивали: категории и системи на оценка“ (2014 г.). Автор е и на книгите „Европейски столици на културата“ (2010 г.), „История на културата“ (учебник, 2007 г.).

„Възникнали в края на европейския Ренесанс, фестивалите променят света около нас. (…) Без Летните тържества във Варна българската музика нямаше да достигне зрелост и самочувствие. Без фестивалите по време на Студената война Изтокът и Западът нямаше да имат толкова възможности да общуват и да противостоят на геополитическото разделение“, пише Любомир Кутин.

– На представянето на книгата „Светът на фестивалите“ стана въпрос и за това, че във Варна няма хуманитарен университет? Поправимо ли е това?

– Университетите са нещо като фестивалите. Едно е висше специализирано училище, друго университет. Във Варна има образователни институции, които са титулувани университет, както и във Вярна няма достатъчно фестивали, има събития, които се титулуват фестивали. Това са идентични неща. Във Варна, твърдя, няма университет, защото университетът създава широкоспектърна академична общност. Това е борба, която водя много отдавна. Натъкваме се на липса на достатъчно прозорлива държавна политика. Реално в България има не повече от 3-4 университета – Софийския, Великотърновския, Пловдивския и вероятно Благоевградския. Всички останали, които съществуват, са висши училища, които са преустроени в университет, така, както се правят събития, които са преустроени във фестивали. Това осакатява града с отсъствието на хора, които са придобили хуманитарното си образование в местния контекст. Това не е непоправимо, но означава да се преосмисли цялата политика на държавата. Не случайно спирката на Икономическия университет се казва „Академията“. Това е бил шансът на Варна да създаде академично учебно заведение, защото Икономическият университет е второто висше учебно заведение след Софийския университет, открит е през 1920 г. Специалност „Архитектура“ съществува тук до 50-те години на ХХ век. Вместо това той се специализира, стана ВИНС по времето на социализма и този шанс бе пропилян. Без намеса на държавата тук няма какво да се случи, защото в случая и местната общност е безсилна.

– Това, че редовно провеждащи се събития приемат името фестивал, погрешно ли е, според Вас? Потребителите не се вълнуват от този факт.

– Фестивалът като израз на културата на разточителството – нещо, което е характерно за всеки празник, е събитие, което изисква от неговите мениджъри да поемат трайни отговорности. Те са в един много странен диалог с културните институти, които имат дефицит на празничност, твърде рутинизирани са, а фестивалните събития от друга страна имат дефицит на дълготрайни отговорности. Те не могат да се случват така, между другото. Тази система трябва да бъде начертана от местната власт, която има ангажимент към това да доставя на гражданите адекватни възможности за творческо участие, за продукт, за достъп до изкуствата, всичко е свързано. Според мен нормално би било решаването на проблема да бъде атестацията на фестивалите пред местната власт. Моята идея, моята утопия е, че след като държавата не се грижи за това, местната власт може да се опита да създаде такива регулации и норми, според които фестивалите да се акредитират, да се структурира ясно задание, да се следи за неговото изпълнение и наистина да се инвестират сериозни средства. В момента парцелирането на културните събития пречи на всички – на организаторите, на местната власт, на гражданите, които не могат да бъдат свидетели на нещо голямо. Не е така в Румъния, където има един огромен фестивал – фестивалът „Джордже Енеску“, той се провежда на 2 години. Да се замислим във Варна, градът на най-старото злато, колко големи музейни експозиции гостуват? Или колко колекции от художествени галерии? Това означава, че ако в града има такива събития, той ще бъде поставен по съвсем друг начин в света на културата и изкуствата със съответния престиж и авторитет.

– През последните години все повече се увеличава броят на фестивалите, изнесени в малки населени места и в села, но организирани от професионалисти. Как си обяснявате този процес?

– Това е част колонизация на селата от граждани. Обезлюдяването на селата води до обратния процес – колонизацията им от гражданите, където е възможно. Естествено е те да потърсят форми, в които да се идентифицират като културни същества и фестивалът е един от тези маркери.

– Какъв ще е пътят на книгата „Светът на фестивалите“?

– Книгата ще се представя чрез организиране на семинари на различни места. Ще се опитвам да внедря, доколкото е възможно, идеята в конкретни инструменти на културни политики.

Снимка: © Яков Шустов