Николай Ненов: Римското наследство в крайдунавските градове ни свързва с общото наследство на съвременна Европа

През септември тази година Русе бе домакин на Световния Лимес конгрес, посветен на границите на Римската империя и римска археология. За това голямо световно събитие и за други проекти, по които работи Регионалният исторически музей в Русе разказва неговият директор д-р Николай Ненов.

Николай Ненов е доцент по етнография, директор на Регионалния исторически музей в Русе от 2001 година. Автор е на редица изследвания в областта на етнологията, фолклора, антропологията, музейното дело. Участва в много форуми в страната и чужбина в качеството си и на обучител по музейни образователни програми. 

– Тази година Русе бе домакин за първи път на Световния Лимес конгрес. Кои са най-важните резултати от това голямо световно събитие?

– Това събитие се случва веднъж на 3 години и изборът е като при Олимпиада, но в полето на науката. Разбира се, големите заслуги за утвърждаването на кандидатурата на България са на НАИМ при БАН и на неговия директор Людмил Вагалински. България и друг път е била домакин на подобни форуми, но за първи път такова събитие се случва извън столицата. Изборът на Русе бе изключително подходящ, защото градът е на границата на Римската империя, в удобно разположение до най-представителните и най-добре проучени части от Лимеса – римските крепости Нове при Свищов, Сексагинта Приста в Русе, Трансмариска в Тутракан и Доросторум в Силистра. Тези обекти в околностите на Русе, фактът, че в радиус от 100 км. има 4 обекта на ЮНЕСКО и близкото летище на Букурещ направи кандидатурата на Русе безапелативна. Моите колеги от музея положиха не малко усилия, за да бъде организирано събитието добре.

Едно от най-важните места по време на конгреса беше щандът за продажба на книги. Почти всички колеги, които дойдоха от 4 континента, доносеха тематична литература, която се продаваше. Организирането на такъв щанд беше един от големите ни ангажименти. В рамките на конгреса бяха организирани и екскурзии в региона, които бяха от голямо значение за представянето. Разбира се, ние няма как да излъжем външните наблюдатели, когато те видят току-що окосените поляни или набързо окастрените дървета, защото някои от обектите, които не са музеи на открито, не са пригодени за туристи. Ще дам пример с крепостта Ятрус на устието на река Янтра при Дунав до село Кривина. Екип от нашия музей и от София заедно с немски археолози проучват този обект вече 40 години. Вероятно това е най-добре проученият в научно отношение римски обект в България, но за тези 40 години е консервирана само една сграда и нищо повече, тоест, това не е туристически обект. С големи усилия успяхме да махнем дърветата. Гостите ни виждат, че всичко е направено наскоро, но виждат и нашето специфично отношение към римското наследство. Защо това е важно? Защото сякаш заслепени от среброто и златото на траките ние много бързо забравяме за другото наследство, което имаме – първо, че сме българи – никой не говори за тях или за славяните – каква част от славянството сме ние, забравяме и за римското наследство, а то безусловно стои в основата и ни свързва с общото наследство на съвременна Европа, на гръко-римската култура като цяло.

Един от най-важните резултати от Световния Лимес конгрес е, че за първи път започна публично да се говори за възможността Дунавският Лимес в България да бъде предложен в предварителната листа на ЮНЕСКО, а след това да бъде превърнат в един от обектите на ЮНЕСКО в България. За да се случи това трябват много работа, инвестиции, които се изразяват не само и не непременно в археологически проучвания, а и в изграждане на съответните музеи, на атракциони и база, която да посреща посетители. Малко са инвестициите в Северна България, а римското наследство, което съществува в дунавските градове, е наяве. То е там, голяма част е проучена, друга трябва да се подкрепи и проучи. Трябват не много усилия, но истинско ангажиране, някой политически мъж да застане зад тази идея.   

– Специално за това световно събитие Русенският музей подготви изложбата „Всекидневният живот на римския легионер на Долен Дунав“. Ще бъде ли показана тази изложба в други градове?

– Изложбата може да се види до края на годината в Русе. След това ще пътува, първо в България, въпрос на контакти е и извън страната. В организирането й участват няколко музея – нашият музей в Русе и НАИМ при БАН, Националният исторически музей, Регионалните исторически музеи във Велико Търново, Враца и Разград, Историческите музеи в Свищов, Попово, Тутракан и Нумизматичният музей в Русе. Всички заедно успяхме да направим изложба, която не акцентира върху въоръжението или търговските връзки, а върху всекидневието на войника, представяме малко по-човешка история. В тази изложба липсват съкровища, защото  войникът живее суров и прост живот, но в нея има други акценти от изключително значение за представения период. Изложбата се придружава от каталог на български и английски език. – нашият музеий издаде 3 книги за римското наследство в региона, Археологическият институт с музей при БАН издаде отделно сборник на английски език за този конгрес.

– Смятате ли, че активната работа по обектите, свързани с римската история на наша територия, би привлякла повече туристи в България и конкретно в крайдунавските градове?

– За това не трябва да работим само ние. Мнозина трябва да работят в тази насока. Наследството на траките все още не е достатъчно проучено и няма стойността на гръко-римското, независимо от откритите съкровища, докато римското наследство е общоевропейско и ние разполагаме с такива обекти. Ще се опитаме да обърнем повече внимание на римския Лимес.

– Русенският музей работи с ученици по програмата „Русезнание“. Как се развива тази програма?

– „Русезнание“ е учебна дисциплина, която се реализира в 16 училища в града и в музея. В училищата програмата минава като СИП, а заплащането на учителите се осигурява от община Русе. Това се случва от 2009 година насам. За да разработим тази програма се опряхме на опита на Русенския музей по различни програми, които сме правили през последните 10 години, но на парче. Едно от най-важните неща е, че превръщаме това обучение не в еднократен акт, а в процес. Поколенията се сменят, а програмата остава и обучението става все по-устойчиво. Освен обучението в час по единен план има и специално музейно обучение от няколко модула, където успяваме да привлечем вниманието на учениците не с лекции, а с игри, които са част от музейната педагогика, като провокираме у тях откривателство, за да достигнат до съответната информация. Музеят е издал методическо помагало – нещо като кратка история на Русе. Реализирането на програмата и в училище, и в музея има своите добри страни – двете се допълват. Всяка учебна година завършва с презентации от учениците, обмисляме други варианти, за да могат те да приложат още по-голямо творчество.

Автор: Градското списание