Pyrotechnix Crew: Предизвикателството, наречено „графити“

Pyrotechnix Crew от Пловдив са Васко Лалов и Димитър Механджийски. Последният им проект е гастрол във Варна – изрисуване на фасади на Пета езикова гимназия „Йоан Екзарх“, на Франкофонския център в града (в реализациите участва и Алекси Иванов) и самостоятелна изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ (3-12 юли 2015).  

– Какво ви доведе във Варна?

Васко Лалов: Общ проект с „Аморфа“ и Франкофонския център във Варна. Преди тук сме участвали и в други проекти, рисували сме на Морска гара. Сега във Варна изрисуваме и първата си фасада.

– Кога се сформира вашият екип?

Васко Лалов: Официално Pyrotechnix Crew съществува от 10 години, но ние с Димитър рисуваме още от преди това. Сега празнуваме юбилей. Изложбата във Варна е нещо като част от юбилея и е първата ни самостоятелна като крю. Иначе всеки от нас двамата е участвал и в други проекти.

Димитър Механджийски: Двамата живеем в съседни квартали в Пловдив и започнахме едновременно да рисуваме. Съвпаднаха ни идеите. В началото се събрахме повече хора като група квартални млади артисти, десетина души, а Pyrotechnix Crew бяхме 5 души, след това останахме трима. Третият, Тихомир Вачков, в момента учи в Дания и когато си идва в България, участва заедно с нас, иначе отделно си прави своите проекти там, занимава се и с музика.

– Как избрахте името си?

Васко Лалов: Аз го измислих и така си остана като марка. Не знам откъде ми хрумна, но звучи игриво.

Фасада на Пета езикова гимназия, Варна

– Графитите ли са единственото ви занимание?

Васко Лалов: Занимаваме се само с графити. Скоро бяхме в Париж на фестивал. Ходихме и в Барселона, на графити екскурзия, за да видим завода на Montana, защото ползваме тази марка спрейове. Участвали сме във всички големи графити събития в България, напоследък не толкова активно, защото правим нашите проекти. Последният бе фасада в пловдивското село Голям чардак, в градина за домати – момченце, прегърнало две домашни животни. Преди това изрисувахме една детска градина пак в пловдивско село. Правим проекти в села не защото в града не ни канят, а защото организацията там е по-лесна. В градовете винаги има повече хора с големи претенции. В Пловдив изрисувахме преди 2 години с още няколко човека голяма стена на гърба на Драматичния театър.

Димитър Механджийски: Да рисуваш графити в село като че ли е по-забавно. Реализирали сме 3-4 такива проекта и винаги е било интересно. Хората там се занимават с неща, които нямат нищо общо с визуална култура и изкуства, да не говорим с графити. Стрийт формата поначало предразполага към града, улицата, а на село на хората им е по-странно. Много хубаво се получава да изрисуваш нещо върху изоставена постройка насред нивата, която не се използва и на практика почти се срутва. Хората, които след това минат оттам виждат, че мястото всъщност не е забравено от Господ.  

Васко Лалов: Хубаво е, че нещата ни се получават. Имаме и различни частни поръчки – интериори и екстериори, реклами. Стараем се да не тъпчем на едно място. Графитите все повече намират мястото си в България. Това е добре за нас, а и за хората, защото виждат позитивната страна на графитите.

Димитър Механджийски: Всеки човек има нужда да вижда изкуство, въпреки че не всички го осъзнават. Хубаво е понякога да напомниш, че има и хора, които творят и те са и в България. В графитите има потенциал.

– Имали ли сте неприятни случки, свързани с вашата работа?

Васко Лалов: Графити се правят по стени, които не са непременно приятна локация. В началото, когато започвахме, рисувахме по строежи, за да изградим техника и стил, да се научим. Една-две години рисувахме по съвсем затънтени места. Сега вече не е така, но винаги се намира някой недоволен. Иначе като цяло неприятности не сме имали.

– Според конкретното място ли измисляте рисунките?

Васко Лалов: В повечето случаи да, но не винаги. Например фасадата, която правим в Пета езикова гимназия във Варна е проект, който щяхме да правим в Пловдив на един блок, но там така и не се осъществи. Опитахме и да го самофинансираме, но не успяхме, не намерихме подходящото място в Пловдив. Първоначално имаше и друга идея, да го нарисуваме на един блок във Варна, но и това не стана. Така че ето как стана на фасадата на Пета езикова гимназия.

– След Варна накъде?

Димитър Механджийски: Последния месец доста обикаляхме. Бяхме в Плевен, в Стара Загора, в София, в пловдивското село. Надявахме се след като приключим работа във Варна да си стоим в Пловдив, но имаме и поръчки, които за момента сме задържали. Тихомир ни е поканил и в Дания, но отидем ли там, ще бъде не просто на екскурзия, а за нещо по-сериозно – участие във фестивал или наша реализация. 

Автор: Градското списание