Томас Йънгблъд от Kamelot: Никога не работя под напрежението да създам по-добър албум от предходните*

С китариста и двигател на Kamelot Томас Йънгблъд се срещам за втори път. Първият беше в София през 2008 г., когато американците свириха за първи път у нас заедно с Firewind и Forever Slave по покана на Force Of Rock (екс ABV Pro). Четири години по-късно Kamelot станаха част от Kavarna Rock 2012.

В България те представиха новия си вокалист Томи Каревик, който на сцената се оказа истинска фурия. С Томас Йънгблъд разменихме няколко думи в бекстейджа по време на изпълнението на приятелите му Rhapsody of Fire.

– Добре дошли за втори път в България. Някакви спомени от първото ви посещение?

– Последния път, когато бяхме тук, свирихме в София. Беше невероятно. Феновете бяха фантастични. Всеки пееше с нас и затова се надявам през 2013 година отново да сме тук.

– Какво ти е мнението за Rhapsody of Fire и Lizzy Borden?

– С Lizzy Borden не съм особено добре запознат, но познавам Rhapsody много добре от много години. Фабио Лионе е страхотен човек и певец. Ще ги видя, когато слязат от сцената.

– С кого предпочиташ да си на сцена – с Фабио или с новия ви вокалист Томи Каревик?

– С новия певец  Томи Каревик стоим много по-добре на сцената. Rhapsody и Фабио са свързани много близко с нас, доста сме го обсъждали, но новият ни певец Томи Каревик пасва много добре на Kamelot. Ще се убедите в това, когато чуете новия ни албум. Ще разберете, че сме взели правилното решение.

– Когато търсихте нов вокалист, каква беше основната идея – да прилича на Рой Кан или да има свой собствен стил?

– Искахме просто да намерим добър вокалист и добър композитор. В Томи открихме и двете. Той е скандинавец, което прави вокалите му близки до тези на Рой Кан. Целта ни беше друга, това беше по-скоро последствие.

– Каква е разликата между предстоящия ви албум Silverthorn и старите ви неща?

– Новият ни албум Silverthorn стои най-близо като звук и мелодия до албума Black Halo. Той е по-мелодичен, много по-мелодичен в сравнение с Poetry for the Poisoned, например. Продукцията е жестока. Хвърлихме много време и енергия по композициите. Имаме и много специални гости. Когато направихме официално прослушване на албума, много от поканените журналисти казаха, че това е най-добрият ни албум изобщо.

– Най-добрият албум на Kamelot?

– Да, но те го казаха, не аз.

– Как успяхте да го постигнете?

– Винаги се стремя да запиша най-добрата музика, на която съм способен. Никога не работя под напрежението да създам по-добър албум от предходните. Спряхме с това преди много време, защото този начин на работа ни подлудяваше. Вече си казвам: „Ще направим най-доброто, на което сме способни, за да не съжаляваме после“. Така работихме по Silverthorn. Сега искахме по-мелодичен албум и го направихме.

– Как решавате кой ще е гост в албумите ви?

– Сега имаме няколко гост-участия. Едно от важните имена е Елиз Рид – певица, която е пяла с нас и преди. Имаме и груб женски вокал – това е Алиса Уайт-Глуз от The Agonist, с която записахме страхотни неща – смес от симфоничен метъл и женски ревове – тя е направо женският вариант на Шаграт от Dimmu Borgir. Имаме и други гост участия в хоровете, които завършват цялостната картина на албума.

– Вие сте група на 20 години. Кога беше основният ви момент?

– Мисля, че това се случи в първите ни записи и особено в The Fourth Legacy. Тогава продуцентите вземаха основното от моя китарен стил и стила на тогавашния ни вокалист Рой Кан и ние си мислехме, че се получава нещо уникално. С годините изградихме нашето собствено звучене.

– Кой е албумът, показващ истинските Kamelot?

– За мен това е албумът Karma. Това е любимият ми наш албум, а песен като Elizabeth… показва всичко, което е Kamelot. Завършването на този диск беше трудно, защото тогава имах много лични проблеми, но сега често го слушам за вдъхновение.

Интервюто с Томас Йънгблъд е излъчено в предаването „От другата страна“ по Радио Варна на 27 август 2012 година и публикувано в сайта на предаването.  

* Заглавието е на „Градското списание“

Автор: Мартин Николов