Николай Савов

Николай Савов е роден във Варна. Художник и писател с интереси в областта на историята и краезнанието. Завършил е училището за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Автор е на книгите „Паметниците на Варна“ (2007 г.), „Руските паметници във Варна“ (2010 г.) и „Чешмата на султана“ (2008 г.). С последната си книга – романа „Параклисът“ (2010 г.) Николай Савов изненада онези, които го познаваха само като познавач на историята на Варна.

„В тази история всичко е измислено… В нея няма послания, няма поуки, нито истински имена, събития и хора и всички прилики – по фонетични или героични белези – са случайни. Единствено истинско е личното възхищение на автора от чистата, непресторена, безкористна и откровена вяра на отец Петров в Бога“, обобщава Николай Савов подхода си като автор на белетристика. Главният герой в романа, отец Петров, преминава през редица изпитания по пътя си в борбата за справедливост в едно размирно време на промени и преход…

Великден

Небето над града беше облачно и сиво, само по средата светлееше, сякаш котка беше стъпила накриво и издраскала няколко тънки и успоредни линии. Над тях и по средата на небесния купол се криеше слънцето и в някаква своя забава ту потъмняваше, ту просветляваше късите драскотини и като в стара щампа опваше дълги лъчи през тях. Лъчите минаваха през облаците, достигаха вековните камънаци около ниската и сбутана между стари римски съборетини постройка на черквицата „Свети Георгий“ и кротко спираха при железния кръст на нейния покрив. Денят беше сумрачен, но мощни и чисти потоци светлина струяха през квадратните прозорци, обливаха лъснатите до блясък кристали на малкия полилей, разсипваха се по среброто на иконите, по златото на олтара и попиваха с топла въздишка в резбите на аналоя. Чистота и светлина имаше в черквата, пълна с хора чак до тежките пердета и масивната врата. Къси фрази от молитва, кратко шъткане и напрегнато почукване на пръчка се чуваше от малкия хор, подреден в миниатюрното балконче в дъното на черквата. Деца с венчета на главите тичаха между хората, изнервяха част от тях и веселяха другите. Тук бяха градските първенци, областни управници, тежки търговци и бизнесмени с жените и децата си, хора на изкуствата от най-висш ранг, а четирима хаджии се бяха подредили и притеснено очакваха да припеят заедно с черковния хор. И всички очакваха своя свещеник.

Не чакаха дълго. Заискри тържествена тишин, вратичката се отвори с нямо скръцване и свещеникът застана пред олтара. Беше с блестящи одежди и всички в черквата си казаха, че носи с еднакво достойнство както достолепната одежда, с която служи пред Бога, така и всекидневното черно расо, с което никога не се разделяше. Присвил късогледите си очи, свещеникът започна своята проповед. Той се взираше в лицата на всеки един от богомолците, търсеше погледа му и когато го откриеше, му се усмихваше, после обхождаше залата с очи:

-… Защото вярата се изпитва чрез дела – говореше той, – нещо повече дори: чрез делата тя става съвършена….

© Николай Савов – „Параклисът“, Варна, издателство „Стено“ 2010 г.

Автор: Градското списание