Случаят „Август в изкуството“ 2012

Настоящият текст няма за цел да внася обвинения, да поражда конфликти, да посочва имена, а да изложи факти, да потърси отговори, касаещи пряко един взаимен културен процес и обмен, проекция на националната и глобална система, мрежа за отваряне на световния капацитет на идеи и реализация.

Ролята, която заемаме в сферата на изкуството, е съзнателна, а грешките са недопустими, освен целенасочените. В противен случай имаме ли нужда от развитие на изкуството в България въобще? Кой определя правилата? Определя ПРАВИЛАТА…?!

В отговор на този въпрос дългоочакваният фестивал на визуалните изкуства „Август в изкуството“ 2012, провеждан в България, изчезна – за едни загадъчно, за други не, но той изчезна. На практика се изпълни задължителната част от програмата: откриване и закриване, но само на теория, и то в рамките на 60 минути.

Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството“ 2012 е прекратено. Това дали е парадокс и крие ли до известна степен бъдещите намерения за цел и насока на един нискокачествен местен патриотизъм? Той като цензура ли се явява? Международното участие необходимо ли е за България? По-голямата част от варненските художници, които бяха запланувани и не участваха, се явяват заплаха за изкуството в България?Проблемът може да се разгледа от няколко формални гледни точки. На първо място, община Варна упражнява правото си като домакин, но не и като квалифициран орган да определя броя на участниците и да осигури място на местни провинциални автори върху добре подготвена трибуна. „Тук очевидно отново става въпрос за сблъсък на интереси. Биеналето на визуалните изкуства в град Варна „ангажира вниманието не само на варненските творци„, но и на артисти от цял свят. Според назначената квалифицирана комисия и предварителен подбор и подготовка, форматът не се е лишавал от достойно варненско участие. Естествената реакция за съжаление не идва от „правилното място„. На местно ниво се очертава сблъсък на съвременна и не дотам художествена сцена. Участието на варненци във формата е 40 %, който, разбира се, разкрива и интернационалния му характер„. (цитат от Отворено писмо до Г-н Кирил Йорданов, кмет на град Варна, във Facebook страницата в подкрепа на фестивала от Биляна Добрева)

Инициативата допринесе негативно върху собствената си политическа „идеология“, която следва да бъде атакувана. Целта на биеналето е да разшири условно границите на изкуството и да се увеличи художественото пространство въз основа на социален и културен обмен. Неуспешна мисия или успешна политика?Този жест в никакъв случай не е беззащитен, а по-скоро носталгичен. Намесата от страна на общинския парламент на град Варна бе неочаквана, но дори да кажем, че е била планирана, пак няма да има съществено значение.

Културният обмен в условията на този естествен процес установява познавателен и дългосрочен интензитет, един своеобразен диалог – фестивал се осъществява преди 12 години, а от 2006 година се преобразува на биенале и се провежда на всеки 2 години.

Проблемът касае пряко взаимовръзката и интересите на културните прониквания и гравитиращите около тях национални прояви. Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството“ отговаря практически на изискванията за провеждане и случване и се утвърждава по пътя като широкоспектърен проект, занимаващ се пряко с проблемите на съвременното изкуство.Това традиционно събитие с не до там традиционни и конвенционални форми, подложено на поредното изпитание, разбира се, не изгубва интерес към бъдещото енигматично реализиране. Този непрофесионален пример крие сериозна опасност от изместване на подобни качествени мероприятия за сметка на местни художествени прояви и тяхното популяризиране.Очакваме да се проведе критическа дискусия и да се изложат част от зададените вече въпроси.

Какво място заема изкуството в света и какво у нас?

Каква е позицията на художника?

Необходимо е чрез предварително изготвен план да се детерминират условията, да се намери средата в контекста на локалното и извъннационалното. По този начин ще се избегнат културни последици от задушаване и състояние на субординация в изкуството. Единственият начин, според Кант, да спечелим свобода, е когато се скъса с традицията и човекът се освободи от духовната гнет.

Атанас Тотляков – „Предложение за мануален знак“

Случаят с 8-ото несъстояло се издание „Август в изкуството“ във Варна е „показалец“ в очите на художници, куратори, изкуствоведи, социолози и „безименен пръст“ (1) за политици.                                                

Организатори, финансисти и участници чрез демократична структура и писмено споразумение, изготвено предварително, осигуряват предпоставки за осъществяване на културната мисия и проекция.

Ще получи ли обществеността отговор защо изчезва биеналето на град Варна? Кой ще даде отговор? Очакваме!  

Бележки:

1. Атанас Тотляков – „Предложение за мануален знак“, фотография от списание „Изкуство и критика“, издание на НХА за научна и критическа интерпретация на актуални проблеми във визуалните изкуства, брой 3-4 / 2011, стр. 65.

Текстът е отличен с наградата за млад автор до 25-годишна възраст на втория конкурс за текст за изложба, организиран от Галерия 8 и интернет изданията „Градското списание“ и artnovini.com.