Морето в митовете на древния Изток

Настоящият материал изследва ролята на морето в следните 4 близкоизточни мита от Древността: мита за битката между шумерския бог Тишпак и морското чудовище; хетския мит за Бога на бурите и дракона Илуянка; мита за Баал и Ям; хуритския епос за Кумарби.

Общото за всички тези сказания, чиито текстове са достигнали поне в известна степен до нас, е че отразяват конфликта между един бог и чудовищна сила, която е идентична с морето или има някаква връзка с него. В основната част на статията са анализирани именно текстовете на съответните митове. По този начин се стига до важни изводи относно ролята на морето и идеите, свързани с него, при съответните древни ориенталски култури. В следващата част на статията този анализ е подкрепен с исторически доказателства. В края на текста резултатите от проучването са резюмирани и са представени изводите от цялото изследване. Главната цел на материала е да доведе до дискусия относно същността на морето в древния близкоизточен литературен и мисловен свят, както и до бъдещи проучвания в тази област.

Едно от най-ранните упоменавания на морето в митовете на Древня Изток е несъмнено в сказанието за бог Тишпак, едно първоначално еламитско божество, чийто основен център на поклонение е Ешнунна (днешен Тел Асмар) в Месопотамия. Според мита Тишпак установява своята власт, побеждавйки змиевидно чудовище, което произхожда именно от морето и носи името Лаббу.

От западната част на Близкия Изток разполагаме във всеки случай с далеч по-богат материал по темата. В хетския мит забитките между Бога на бурите и дракона Илуянка морето е упоменато на важно място. Самото сказание е в 2 версии, съхранени в един и същи текст, записан през XIV в. пр. Хр. от Кела, жрец на Бога на бурите. И според двата варианта богът първо е победен от дракона; едва при една втора битка между тях божеството успява да надделее решително над чудовището. От особено значение е, че втората битка от втората версия на сказанието се разиграва на морския бряг или в самото море. Това става ясно от текста на мита, където се споменава, че след като се възстановява от първоначалното поражение, Богът на бурите се насочва към морето за нова битка срещу Илуянка: „Когато се възстанови до предишното си състоянние, той (…) се отправи към морето за битка“. Тъкмо в тази обстановка богът надделява окончателно над дракона. Заслужава и да се отбележи, че това сказание намира несъмнено отражение в изкуството на хетите, макар и доста по-късно – върху един къснохетски релеф от Малатия, от периода около 1050-850 г. пр. Хр. е изобразена именно битката между Бога на бурите и дракона Илуянка, представен в случая като огромна змия.

От древните сирийски митове е познат един, който засяга темата – това е сказанието за битката между Баал, който също е бог на бурите и Морето (Ям). Митът е запазен в текстове от Угарит, създадени през XIV в. пр. Хр. Според тях Баал първоначално попада под властта на Морето, като това бива оповестено от бог Ел:

„Баал е твой роб, Море,

Баал е твой роб завинаги,

синът на Даган (е) твой затворник“.

По-късно Котар, майсторът занаятчия сред боговете, създава два специални боздугана за Баал и му ги предоставя. Така богът успява да надвие Ям в битка:

„Морето падна, срина се до земята,

Неговите стави се разтресоха, неговите устои рухнаха.

Баал разруши, пресуши Морето!“

С този успех Баал придобива царски сан завинаги.

Последният от обсъжданите в настоящия материал митове е хуритският епос за Кумарби. Според запазения текст богът Кумарби опитва да си възвърне властта в небесата. За тази цел той създава две чудовища, които изпраща срещу настоящия властелин Тешуп. И двете са победени от Тешуп и по този начин редът в света е съхранен, но в случая от особено значение са същността на първото чудовище и битката срещу него. То се казва Уликуми и е отраснаро най-вероятно в морето, а Тешуп, който също като хетското божество от мита за Илуянка е бог на бурите, го побеждава в битка, състояла се насред морето. Може да се твърди, че това сражение е изобразено, наред с други сцени с митично съдържание, върху Златната купа от Хасанлу, Иран, която датира от XII – XI в. пр. Хр. (…) Богът на бурите Тешуп, който се изправя в битка срещу чудовището, тук е изобразено по доста особен начин: с горна част на тялото в човешки облик, но долна като планина и от чийто гръб се издигат три змийски тела, завършващи с вълчи глави. В контекста на настоящия материал са от значение преди всичко множеството малки сфери, които се наблюдават над и зад чудовището – те представляват вода, тоест е доста вероятно върху Златната паница от Хасанлу да намира визуално изображение и морето (макар и в една по-опростена форма).

(…)

В заключение следва да се подчертае, че до нас са достигнали поне четири древни близкоизточни мита, в които е отделбено определено внимание на морето. Те произхождат от различни култури. Представата за морето, съдържаща се в тях, е негативна – то представлява или враждебна сила, или е родина на такава, или пространство на конфликт със зли сили (в някои случаи тези аспекти са комбинирани). В представените митове тези враждебни сили биват винаги побеждавани, най-често от бог на бурите, като това води до триумф на силите на доброто над тези на злото и до съхранение на реда в света и природата. Поради това следва да се заключи, че в проучените сказания морето олицетворява не само митични враждебни сили, но и опасните природни стихии. Поне донякъде, това негативно отношение към морето в текстовете на митовете има свой паралел в историческите събития в Близкия Изток, където презморската търговия (с изключение на Леванта), морските конфликти и други присъстват в много по-малка степен, отколкото в Рим или Древна Гърция, тоест, може да се наблюдава известно дистанциране. Необходими са бъдещи изследвания по тази тема, за да се стигне до окончателно заключение, защото това олицетворение на морето с враждебните сили и дистанциране присъстват при древните народи на Месопотамия и Анатолия.

Статията (в цялостен вид) е публикувана в Годишник на Военноморския музей – Варна, том VIII, издаден през октомври 2013 г. по повод 130-годишнината на музея.

Авторът на текста е докторант по класическа археология във Фридрих-Александър Университет, Ерланген-Нюрнберг, Германия.