Епопеята на тракийските царе
Във връзка с изложбата „Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България“, която е представена в Лувъра, се публикува една малка част от официалното й пресдосие. Изложбата може да се види до 20 юли 2015 г.
Родина на Орфей и на много легендарни царе, споменати от Омир, Тракия, една все още непозната територия, разкрива малко по малко своето великолепие благодарение на скорошните археологически открития.
През класическия период, на границите с гръцкия свят и Персийската империя, в Тракия се откроява като ново регионално господство Одриското царство. Многобройните гробове на аристократи или царе, открити през последните десетилетия, са доказателство за богатството на Тракия със своя инвентар от керамика, бронз или злато. Разположена между Черно и Егейско море, тази област се обогатява от обмена, който поддържа с всички съседни цивилизации. Тази изложба си поставя за цел да разкрие същността и многообразието на това царство чрез колекциите на български музеи.
С намерението да направи исторически преглед на Тракия от V до III в. пр. Хр., експозицията се концентрира върху появата и налагането на един властови център – този на одрисите. В област, белязана от многочисленост на политическите и социални полюси, тази династия развива собствена идентичност.
Открояват се два периода в изграждането на идентичността на аристокрацията, между оттеглянето на персийските сили от егейска Тракия през 479 пр. Хр. и нашествията на келтите (към 279 пр. Хр.). През класическия период одрисите са основен фактор в играта на сключване на съюзи между македонци и атиняни за колониите по северноегейските крайбрежия. През елинистичната епоха одрисите се сблъскват с нови начини на управление – тези на Македонското царство, както и останалите, с които се срещат по време на походите на Александър на изток. Същността на одриския свят е омесена в глобален и съвременен контекст на античния свят при контакта с други регионални общности – на гети, трибали, автономни тракийски племена, гръцки градове. Без да се заличава тракийската идентичност, скорошните археологически открития показват тъкмо обратното – как един властови център заема своеобразна съвкупност от елементи на авторитета, произлизащи от различни географски хоризонти: ахеменидска Мала Азия, гръцки полиси, македонско царство, които променя в услуга на един дискурс, който му е присъщ и чрез който придобива пълната си идентичност.
Статуя на тракийски бог – конник (II – III в.), Археологически музей – Варна
Тракия в съвременното и антично въображение
Много митологични фигури, близки до нашето въображение, се свързват с антична Тракия. Първият модул, посветен на „Легендарна Тракия“, позволява осмисляне на тези неосъзнати културни ориентири. Ако фигурата на Орфей, много понятна, логично поставя начало на експозицията, други експонати представляват портрети на тракийски царе, някои от които принадлежат на Омировия героичен епос (Резос, Терей, Диомед, Финей, Ликург…). Образи от гръцкия митологичен свят, на който Тракия дълго време е предлагала географски и въображаем хоризонт, класическите и съвременни картини са изложени до средновековни ръкописи, за да илюстрират предаването и трансформацията на различните митове. Благодарение на непрекъснатия диалог между антични експонати (вази) и средновековни и съвременни изображения (ръкописи, картини), изобразяването на емблематични сцени разкрива безсмъртието на тракийския свят.
В сравнение с големите фигури от митологията изображенията на анонимни жени и на тракийски войни предлагат поглед към стандартизиран репертоар. Така жената тракийка, макар и облечена по гръцки, е разпознаваема благодарение на татуировките си – характерни етнически маркери, докато мъжът тракиец е представен неизменно като пелтаст – символ на великия воин.
Съпътстващи събития на изложбата
Конференция „Гръцки фигури на Орфей: музиката не смекчава нравите“ на 4 юни.
Колоквиум „Одриската аристокрация: знаци и места на властта“, 12 и 13 юни. С участието на френски и български специалисти, които ще представят последните открития за облеклото, накитите, златарството при траките и въоръжението и амунициите на аристокрацията.
www.louvre.fr
Превод © Градското списание
