Защо да гледаме филма „Васил“?

Филмът „Васил“ вече мина по екраните у нас. Той обаче е в конкурсната програма на фестивала „Златна роза“ 2023. И със сигурност има хора, които не знаят, че ако го гледат, ще го харесат.

Първото нещо, което трябва да се знае е, че във филма актьорите говорят на испански език и българският зрител трябва да чете субтитри. Това е така, защото действието се развива в Испания. На испански говори и главният герой, който е българин. Той е Васил (в ролята Иван Бърнев), един от многото българи в тази европейска страна. Сценарият и режисурата са на испанката Авелина Прат. Това е неин дебют с пълнометражен филм, а в основата на сценария са залегнали действителни събития. Случващото се на екрана наистина изглежда, все едно всичко става някъде около нас. В един момент зрителят има чувството, че като отвори вратата на апартамента си, от отсрещния ще излезе Васил, тръгнал на път за социалните служби, на работа или да играе бридж.

Общо-взето това са събитията в живота на българина Васил, емигрант във Валенсия по икономически причини, защото иска да осигури по-добро бъдеще на дъщеря си. Това обяснява самият той. Останал е на улицата и от добро сърце в апартамента си го приютява пенсиониран архитект. Той живее сам и обича да играе шах. Тъкмо заради това Васил му става още по-симпатичен – той е много добър играч на бридж и на шах. Но това далеч не са единствените достойнства на Васил. Той готви много добре, защото е работил като готвач, умее да поправя водопроводна канализация, възпитан човек е, който не се гневи и не крещи дори и когато има поводи за това (например непрекъснатите неуспешни срещи с всякакви представители на социални служби). Освен това от един диалог във филма научаваме, че „българите през комунизма са имали много добро образование“ и Васил дори може би свири и на някой музикален инструмент. И както се разбира съвсем на финала на филма, това е кларинет. Накрая Васил поема към следващата спирка в живота си, отново извън България. Най-важното обаче, заради което трябва да гледаме този филм, е това, че българинът е представен в добра светлина. Дори не това е правилният израз – българинът е представен като нормален човек, а не като последната дупка на кавала в Европейския съюз. На фона на непрекъснато циркулиращите медийни информации за това как България е на последно място по какво ли не, филмът „Васил“ звучи доста идеалистично. Но защо пък именно този филм да не бъде причина някой турист да си стегне куфара, за да посети за първи път България?

Снимка: Иван Бърнев и Кара Елехалде във филма „Васил“. © Александра филмс