„Живо месо” от Пейчо Кънев

Стихотворения от последната книга на Пейчо Кънев, поет и преводач от английски език. Негови произведения се представят за първи път в Градското списание.

 

Пейчо Кънев е автор на стихосбирките „Американски тетрадки“ (2010), „Уиски в тенекиена кутия“ (2013) и „Живо месо” (2015), както и сборника с разкази „Разходка през стените“ (2009). През 2012 г. издателство Desperanto, Ню Йорк публикува стихосбирката му Bone Silence. В периода 2010 – 2013 г. е съосновател и главен редактор на издателството за поезия Kanev Books, Ню Йорк, а в периода 2012-2013 г. е гост-редактор в американското литературно издание The Enchanting Verses Literary Review. Негови стихотворения са публикувани в редица англоезични литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия.

 

Инсомния

Започнах да пиша едно стихотворение

за човек, който пише същото стихотворение,

в което описва друг човек, който пише

пак това стихотворение. Тройното огледало

пред мен показваше умножено до безкрай

моето подобие. Какво светотатство!

 

Нощта продължаваше да се разстила около

стаята и чувах нейните заплахи към лампата,

която с последни сили се бореше с тъмнината.

Черното око на кафето надзърташе дълбоко

в главата ми и търсеше правилните думи.

 

Безсъние, апнея, нарколепсия – откъде идвате?

Да не би да живеете в приказна страна и само

през нощта да преминавате в нашия свят? Реших

да я посетя. Опаковах таблетките, възглавницата и

пижамата на черните квадрати. Но преди това

легнах да поспя. Разбрах, че така мога по-лесно

да получа печат от кафе върху визата

от вашите дебели и вечно хъркащи митничари.

 

Тъмнина

Ще я откриеш навсякъде, след като слънцето

се скрие зад планината и най-накрая изгрее

луната, която носи по тялото си дупките и

спомена за отминалите времена. Улиците са

други. Единствената лампа в заключената

месарница свети с кървава светлина, под която

се е разиграла човешката история.

 

Покрай бляскавата витрина на бижутерията

преминава сакат просяк с кучето си, който

спира да разгледа с невиждащ поглед. Отсреща

е барът, в който последният клиент се клати,

като дърво насред буря.

 

Музеят също е затворен и цялата история

вътре спи. Крале и племенни вождове са

прибрали сабите, хъркат необезпокоявани

до кости от динозаври и до мощите на светеца,

пребит с камъни. Единствено над него няма

никаква светлина и остава мрачното усещане,

че никога не е имало.

 

Мистицизъм за начинаещи

Съществува ад,

прошепна ми една сенчеста фигура на улицата

в сумрака

по време на вечерната ми разходка.

 

Ами тогава какво ще кажете за рай,

със сигурност трябва да съществува,

щом и ада го има?

 

Никой не ми отговори.

Небето потъмня и звездите се пръснаха по него.

 

Исках да го открия и да попитам още нещо,

но моят човек леко подръпна каишката и ние

тръгнахме в друга посока.

© Пейчо Кънев, „Издателство за поезия Да“ 2015

Автор: