Антония Бучуковска: Скандинавистиката в България 20 години по-късно
През 2012 година специалност „Скандинавистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ навърши 20 години от създаването си. За последните предизвикателства пред тази специалност; за създаването на традиции в областта на превода на норвежка литература разказва проф. д-р Антония Бучуковска, дългогодишен преподавател и преводач от норвежки език.
Проф. д-р Антония Бучуковска е един от първите преподаватели в специалността „Скандинавистика“. Специалист по историческа граматика на скандинавските езици, синтаксис, ръководител на спецкурс „Превод и рецепция“. Сред преводите й на норвежка литература на български език са „Норвежки народни приказки“ от Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му (издателство „Отечество“, 1983 г.), „Виктория“ от Кнут Хамсун, „Един ден през октомври“ от Сигюр Хул, „Тежки времена“ на Кнут Фабахен, „Лапландска звезда“ от Ханс Лидман, „Йени“ от носителката на Нобелова награда Сигрид Унсет, „Дивата патица“ от Ибсен. Автор е на първата по рода си издадена у нас „Норвежка граматика“ (2009 г.).
– Тази година специалността „Скандинавистика“ чества 20 години. Как отбелязахте този юбилей?
– Събитието бе отбелязано в края на април в присъствие на чуждестранни гости – лектори от Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Исландия. Състоя се международна конференция „България и Скандинавският Север – посоки на опознаването“ с българско и чуждо участие, присъстваха и посланиците на скандинавските страни. Отнасяме се с голяма благодарност за помощта, която оказват съответните скандинавски държави и техните посолства, представени в София.
В специалност „Скандинавистика“ с изключение на тази година са се приемали винаги между 15 и 20 души. Кандидатства се с немски и английски език, всяка година балът е висок. Тази година броят на приетите студенти е 26, което е предизвикателство за тази малка на пръв поглед специалност, в която се изучават всички скандинавски езици, включително и фински по желание. Говорим ли за юбилея на специалност „Скандинавистика“, не бива да се забравя участието на проф. д-р Вера Ганчева, която е допринесла изключително много за утвърждаването й благодарение на контактите, които има със скандинавските страни и своя организационен талант.
В специалността има две магистърски програми. Едната е „Нордистика“, където чета лекции по езикова ситуация в нордския ареал. Тя е за бакалаври, които не са от специалността „Скандинавистика“. В тази магистърска програма могат да се запишат хора от различни специалности, тя е много желана от юристи, слависти, икономисти. Изучават се скандинавски езици, студентите се запознават с културата, икономиката, социалния живот на скандинавските страни. Втората програма е „Език, култура, превод“, която е непосредствено свързана със специалността „Скандинавистика“.
Тази година завърши първият випуск норвежисти – 15 души, на които преподавах и синтаксис и морфология. От този випуск нататък ще се редува приемът на студенти с основен шведски и норвежки език. Интересно е да се отбележи, че норвежкият език съществува в два официални варианта – букмол (Bokm?l) и нюноршк (Nynorsk). Букмол е силно повлиян от датския език, а нюноршк е на основата на диалектите по Западното крайбрежие на Норвегия и е по-близък до исландския. Толерират се и двата езика, и двата са официални, книжовен е букмол. Това означава, че и двата езика се допускат в медиите, в това отношение нещата са много демократични.
– Към какви професии се насочват завършващите специалност „Скандинавистика“?
– Те намират реализация в посолствата на скандинавските страни у нас. За съжаление много от тях постъпват на работа в кол центрове, където не се реализират като специалисти по езика, но го ползват. Вече има и значителен брой млади и талантливи преводачи, например Ева Стойчева, Живка Колева. Трябва пак да се отбележи приносът на Вера Ганчева, която работи с млади преводачи, дава им напътствия, редактира им преводите, заедно превеждат поезия. Спецкурсът, който аз водя, трябва да обогати именно обучението по превод. В него се съпоставят различни преводи на едно и също произведение – през език-посредник и от оригиналния език. По този начин се заостря критичното чувство на студентите, техният усет за хубав и тромав превод, за стилистика, избягването на тежки синтактични конструкции чрез по-леки, които се вписват в контекста на произведението. Тясно свързано с историческото развитие на езиците е и промяната в значението на някои думи. Именно заниманията ми с превод ме подтикнаха хабилитационният ми труд да бъде посветен на синтактичната конструкция лява дислокация, която е много разпространена в скандинавските езици, в съпоставка с немски и български език. Тази конструкция в едно сложно изречение действително го превръща в пъзел, който трябва да бъде разгадан и за неопитни преводачи отначало изречението изглежда доста странно. Мисля, че това е от полза на първо място за чуждоезиковото обучение, както и за преводачи.
– Като преводач на норвежка литература какви тенденции бихте отбелязали?
– Интересно е да се отбележи, че сравнително скоро у нас започна да се превежда директно от оригиналния скандинавски език. До преди малко повече от 20 години се е превеждало през език посредник, в повечето случаи немски и руски, в по-редки случаи от френски. Интересното за рецепцията на скандинавските произведения в България и специално тези на Кнут Хамсун е, че непосредствено след Освобождението различни преводачи по едно и също време и на различни места, независимо един от друг, осъществяват преводи на негови произведения през руски и немски. Дори и в Кюстендил е имало издателство. Както казва професор Атанас Натев, тази мощна рецепция изобщо на западноевропейската литература може да се обясни със стремежа на българина да навакса всичко онова, което е загубил през 5-вековното османско робство.
Ако говорим за норвежки език, първите преводи директно от езика са „Норвежки приказки“ от Асбьорнсен и Му, романите на Кнут Хамсун „Виктория“ и „Глад“, вторият в превод на Антоанета Ханстеен. Следват преводите на „Пан“ от Кнут Хамсун, преведен от Вера Ганчева, преводите на значителен брой драми на Ибсен от Антония Господинова. През първата половина на 2000 година норвежки народни приказки бяха преведени от Веселка Попадийна. Тази година излезе трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“ в превод на Ева Стойчева.
– Какво можем да вземем като пример в културно отношение от страна като Норвегия?
– Там се обръща внимание на писателите, държавата се грижи за тях, помага им да се утвърдят, подкрепя ги финансово, така че не може да става сравнение между начинаещ писател в Норвегия и в България. Организацията НУРЛА поощрява преводите на норвежка литература в чужбина. Тя помага за издаването на преводи и много издателства са подпомогнати по този начин. Догодина предстоят големи чествания по случай 150-годишнината от рождението на художника Едвард Мунк, което несъмнено ще се отбележи и тук.
Автор: Градското списание
