Имало едно време една пчеличка Мая. Тя обичала да гледа дъгата. Един ден видяла слънцето и си казала: „Ех, че искам и аз да бъда хубаво слънце! Но не мога – родена съм пчела. Аз съм единствена пчеличка в тази горичка. А пък слънцето си има приятели – дъгата, облаците, небето, дъжда, звездите и луната. Но да не го мисля това. Първо ще си вляза в къщичката да я подредя. После ще отида да събирам прашец от цветята. И после ще вляза вкъщи и ще направя чай от него“.
Един ден пчеличката се събудила от сън, облякла се, закусила и излязла навън. И какво да види: дърветата са розови, а цветята – и те розови. Пчеличката си казала: „Пролет ли е?“.
