Имало едно време една пчеличка Мая. Тя обичала да гледа дъгата. Един ден видяла слънцето и си казала: „Ех, че искам и аз да бъда хубаво слънце! Но не мога – родена съм пчела. Аз съм единствена пчеличка в тази горичка. А пък слънцето си има приятели – дъгата, облаците, небето, дъжда, звездите и луната. Но да не го мисля това. Първо ще си вляза в къщичката да я подредя. После ще отида да събирам прашец от цветята. И после ще вляза вкъщи и ще направя чай от него“.

Един ден пчеличката се събудила от сън, облякла се, закусила и излязла навън. И какво да види: дърветата са розови, а цветята – и те розови. Пчеличката си казала: „Пролет ли е?“.

По едно време слънцето се събудило от сън и видяло пчеличката, че спокойно си лети и продължава да се чуди защо дърветата са розови. Слънцето й казало:

– Ех, че си пчеличка! Все забравяш какво казваш с тази малка устичка! Ти не знаеш ли, че вече е пролет?

– Аз откъде да знам, нямам календар. Пък и съм пчела – отговорила пчеличката.

Слънцето й казало да гледа по-често към него, защото така може да разбира кой сезон е и колко часът е. Без календар.

Автор на текста и рисунката: Ванеса Лозева, втори клас, ОУ „Св. Климент Охридски“ – Варна

Ателие „Думи в цвят, цветове в думи“ – Варна

ателиета за деца, детско творчество, Думи в цвят и цветове в думи, рисуване, творческо писане