От 1 до 11 юни 2018 във Варна се провежда 26-ото издание на Международния театрален фестивал. Кратка разходка из програмата и кои са акцентите тази година – разговор с Николай Йорданов, театровед, преподавател и представител на Фондация „Виафест“, организатор на фестивала.
Николай Йорданов, театровед
– Театралният фестивал във Варна се открива с „Албена“ от Йордан Йовков на Театър „Българска армия“. Защо избрахте този спектакъл?
– Решихме, че е добре фестивалът да бъде открит с българска класика. Това е своеобразен знак за продължаване на традиции и търсене на нещо различно. Спектакълът е нова интерпретация на този класически български текст. Надяваме се, че ще бъде любопитен на публиката.
– Какво бихте откроили в тазгодишната програма?
– Всяка година сама по себе си програмата е нова и различна. Няма спектакъл, който включваме в програмата, за да запълни празнина. Всеки от тях има своята стойност. Това, което вече продължава като вече установена за фестивала формула, са четирите модула, в които ние групирам спектаклите: основна българска и чужда селекция, паралелна програма и „Шоукейс“. Бих подчертал, че за първи път с музикалния фестивал „Варненско лято“ формираме отделен модул, който се нарича „Интермецо“ – спектакли между театъра и музиката, между български и чужди артисти. Това донякъде условно се отнася за „Бохеми“, продукцията е американска, запис на спектакъл на Метрополитън опера, но съставът на операта е международен, сред който блести и българката Соня Йончева. В българската селекция са включени 13 заглавия. За нея бих казал, че тази година освен спектакъл на Варненския драматичен театър, който по традиция участва като домакин, имаме спектакли от Русе, от Пловдив, все любопитни заглавия, разбира се, присъстват традиционните столични театри, които вече са оформили имиджа си, като Народния театър „Иван Вазов“, Театър „Българска армия“, Младежки театър, Театър „София“. Театър 199 участва с 2 заглавия, и двата моноспектакъла – „Чамкория“ на Захари Бахаров и „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова, много любопитен моноспектакъл, тип stand up комедия, едно ново разкриване на актрисата, нейно постижение. Спектакълът бе отличен на други фестивали и ние го включихме в програмата. Трябва да кажа, че варненският фестивал, който се провежда през юни, препотвърждава по някакъв начин театралните награди „Икар“ и „Аскеер“, защото ние правим селекцията много по-рано преди връчването на тези награди. По този начин отделните спектакли получават още веднъж признание.
– Бихте ли откроили някои акценти в програма „Шоукейс“?
– Любопитно е, че някои от спектаклите от основната селекция влязоха и в програма „Шоукейс“. Например „Танцът Делхи“ на режисьора Галин Стоев и „Чамкория“. Бих посочил и спектакъла „Палачи“ на Театър „София“ от Мартин МакДона, както и танцовия спектакъл „Flapsǝ“ на компания Derida в жанра съвременен танц. Тези спектакли са еднакво любопитни и за българска публика, и за международни експерти. Ще имаме, както винаги, гости от чужбина, над 15 души – селекционери на фестивали, работещи за различни програмиращи центрове. В програмата на фестивала не бих искал да пропусна и интерактивната инсталация „Pure|Reaimagination“ на Христян Бакалов.
– Има ли водещи критерии при формиране на международната програма?
– Обичайно международната програма е съставена според 2 критерия: да се покажат неща, които никога не са идвали в България и те да представят посоките, в които се движи съвременният театър, който открива нови зони в смесицата между драматичен театър и движение, визия, кино, музика. Откриваме фестивала с улично италианско шоу, има и чист съвременен танц, отново на италианци – „Планината Чирчео“. Присъства и спектакъл от Франция, който е съчетание между движение и съвременни технологии. Чешкият спектакъл е провокиран от стрийт танците в съчетание с музика на живо и DJ на сцената и ще бъде любопитен за съвсем млада публика. Наред с това присъстват и 2 спектакъла на запис, единият на Национален театър Лондон, много интересна съвременна интерпретация на Иво ван Хове на пиесата на Хенрик Ибсен „Хеда Габлер“. В тази версия се включва като драматург не по-малко известният Патрик Марбър. Специално трябва да отбележа и спектакъла „Три сестри“ на Тимофей Кулябин, за първи път на жестомимичен език, което никой досега не е правил. Особено приложена към творчеството на Чехов, тази стратегия е много интересна, откриват се нови дълбочини на Чеховия текст. Този спектакъл сам по себе си е значим, а не само, защото е на жестомимичен език.
Градското списание е медиен партньор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
