Михаил Лалов: Големият формат е по-истинската картина

Живопис в разнообразни формати представя художникът Михаил Лалов в новата си изложба във Варна. „Малко митология, малко фантазия, по-свободни и лични работи и 2 пейзажа за закачка“ – така авторът определя картините тематично, в които присъстват и любимите му женски образи.

Изложбата „Приказен свят“ на Михаил Лалов може да се види до 7 юли 2020 г. в Галерия Le Papillon. Това е втората му изява в това пространство, за първи път гостува през 2008 г., когато работите му са представени с керамика на Светлозар Петков.

Михаил Лалов е роден през 1952 г. в София. Учил е в Националното Художествено училище и в НХА. Има повече от 30 самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Кипър. Работил е и като художник декоратор за театри в страната.

– Първото впечатление от изложбата Ви е, че включва картини с доста разнообразни формати. Как ги подбрахте?

– Познавам архитектурното разположение на галерията, така съм ги избрал и така съм ги подредил от моя гледна точка, къде да са поставени големите, къде малките. Трябва да има разнообразие във форматите. Не обичам да правя много изложби в годината или ако едната е в София, другата ще е на друго място, но не да се повтарям.

„Музите“ © Михаил Лалов

– А от тематична гледна точка?

– Закачка към цялото са 2 пейзажа, за да се чудят хората защо има и пейзажи. Рядко рисувам пейзажи. Не че не го обичам като жанр, но имам много малко такива картини. Досега да съм нарисувал от 70-та година насам, откакто работя, десетина пейзажа. Може би ще трябва да се замисля, защото повечето от старите майстори тръгват от пейзаж, за да разработват своите други композиции. От пейзажа тръгва разбиването на формата. Когато изследваш един пейзаж или когато искаш да нарисуваш един истински пейзаж, тогава ти се научаваш как да живописваш,  сядаш навън и гледаш, научаваш се как да смесваш боите, а научиш ли се на това, ще се научиш на всичко друго.

– Има ли картини в изложбата, които са част от по-голяма серия?

– Не, не мога да ги разделя много, но има малко митология, малко фантазия, други работи са по-свободни и лични. Рисувам каквото аз реша, дали ще е голо тяло, композиция, портрет. Щом сам съм си поставил темата митология, влизам в нея. Абстрактните работи са най-сложни, не можеш да го разкажеш, защото си играеш много с цвят, линия, пространство, композиция, за да си харесаш картината, когато я поставиш на стената.

„Пълнолуние“ © Михаил Лалов

– Кое предпочитате – голям или малък формат?

– Големият формат е по-истинската картина, няма какво да се лъжем, макар че малките картини са бижута, например един Вермеер. За момента рисувам по-големи формати, така премислям нещата. Мисля, че в големия формат човек се разкрива по-ясно. Всичко е в твоята глава и ръце. За големите работи е нужна подготовка, дали ще е предварителна рисунка, акварелна работа. Сега рисувам работи с размери 2/3 метра.

– Картините с дамско присъствие бихте ли ги нарекли актова живопис?

– Не, но имам и такива картини, с повече еротика. Тук са показани картини, с които искам повече да въздействам психологически с образите на зрителите. Актовата живопис е нещо друго.

„Разговор“ © Михаил Лалов

– Измислени ли са женските образи?

– Всичко е в главата ми. Повечето са измислени, но много съм ги рисувал и мога да ги пресъздавам много пъти. В тази изложба няма натурни работи.

– Какво нарисувахте по време на карантината?

– Ние, художниците, нямаме друго, освен карантина. Стоим си в ателиетата. По време на карантината рисувах други работи, които ще бъдат показани след време. Измислихме си група, наречена „Квартет“, заедно с художниците Христо Йотов, Николай Алексиев и Пламен Бонев. Работихме по тема, задавана от всеки един от авторите. Така имахме помежду си контакта, който вече малко се губи. Тази бъдеща изложба няма да е малка, ще има поне 40 работи. Повечето ги разработвам като полиптих.