Португалският сценарист, режисьор и преподавател по изобразително изкуство Луиш Диого се завърна на филмовия фестивал „Любовта е лудост“ във Варна с втория си пълнометражен филм – трилъра „Прекрасен живот“. На същия фестивал през 2014 г. той представи дебютния си филм, изцяло независим проект, „Фатален грях“. През 2018 г. Луиш Диого бе член на журито.
– Във Варна през 2014 г. филмът Ви „Фатален грях“ получи наградата на Съюза на българските филмови дейци. Имаше ли филмът успех и на други фестивали?
– „Фатален грях“ спечели общо 12 награди. Не си спомням коя по ред бе тази, която получихме на „Любовта е лудост“. Участвахме в 36 фестивала. На португалските „Оскари“ спечелихме 2 награди, едната от които за главна мъжка роля, имахме и номинации на португалските награди „Златен глобус“. Може да се каже, че актрисата Сара Барош Летайо стана известна след този филм.
– През изминалите 4 години само върху втория си филм ли работихте?
– Моите филми са независими. И вторият не е направен с голям бюджет. Две трети от средствата са от спонсори. Получих финансова подкрепа от общината в Пасуш де Ферейра, където живея и е снимана част от филма. Първият ми филм е изцяло заснет там. Получих и малка подкрепа и от общината в Кащелу Бранко. Останалите средства са от частни спонсори, например от болницата, в която снимахме, а част от парите са мои. Обикновено след един филм една година си почивам. През 2015 г. започнах да мисля за нов филм и в началото на 2016 г. направихме кастинг. Снимките започнаха през 2016 г., тоест трябваха ни 2 години, за да завършим филма и да започнем да го показваме по фестивали.
– По-лесно ли бе вторият път?
– Първият ми филм бе разпространен в САЩ, което веднага ми донесе средства. В момента, в който го продадох на американски разпространител, знаех, ме ще имам и мои средства за втори филм. Тоест, за втория филм вложих спечелените от първия средства и получих помощ от компании, от които не очаквах. Започвам да правя нов филм, когато съм сигурен, че мога да го финансирам и аз. Не подхождам така, че предварително да събирам пари и да убеждавам хора да ми помогнат. Сценарият на втория ми филм също е мой. Пиша сценарии и за други режисьори, в момента в Португалия има няколко филма по кината, на които съм сценарист. Тоест, дори и да нямам мой филм, се появявам в киното.
– Продължавате ли да работите като преподавател по изобразително изкуство?
– Да, в Пасуш де Ферейра. Няма как да живея само от филмите ми, макар че ми се иска да е така. Моите ученици, които са на възраст от 10 до 15 години, участваха в изработката на част от декора, но още не са гледали филма. Той тръгва по екраните в Португалия на 2 октомври тази година. Ще поканя на прожекция учениците ми и родителите им.
– Откъде се появи идеята за филма „Прекрасен живот“? Главният герой всъщност с доста жестоки средства кара хората да се осъзнаят, че пропиляват живота си и не са щастливи, защото не са се посветили на мечтите си, а други лъже, че са болни от рак, за да им съобщи по-късно, че не е така.
– От новините. Прочетох някъде за човек, който се излекувал и напълно променил начина си на живот. В моя филм лекарят лъже хората, че са болни от рак, за да им каже след това, че нищо им няма и така ги кара да променят живота си.
– Все пак във финала на филма лекарят е осъден за постъпката си както от болницата, така и от някои от пациентите си. А една от героините казва, че е била щастлива само 6 месеца, след като е научила, че е напълно здрава. Толкова ли, според Вас, продължава щастието, след като човек преживее нещо необичайно?
– Не, разбира се, но човек не може непрекъснато да е щастлив. Идеята на филма е, че героите не намират причина, за да са щастливи, а всъщност не трябва да е така. Но прочетох статия, че след като някой спечели от лотария, е щастлив 6 месеца и след това отново се връщаш към ежедневието.
– Филмът „Прекрасен живот“ прожектиран ли е в Португалия?
– Все още не прожектиран по кината. С него се откри през февруари филмовият фестивал в Порто, най-големият фестивал в Португалия. Актьорът Ерик да Силва спечели наградата за мъжка роля. Филмът вече е участвал в 24 фестивала и имаме 15 награди.
– Преди 4 години казахте, че не се чувствате в свои води в кино средите в Португалия? Все още ли е така?
– Да, може да се каже. Мотивите ми да правя филми не са същите, като на тези, които получават винаги подкрепа от държавата. Аз съм като гост в португалското кино. Миналата година написах статия, която бе публикувана в най-големите ни вестници, в която казах, че португалското кино е най-лошото в света. Така мисля. Португалските филми са скучни. Когато правя кастинг за филмите си, първото нещо, което казвам на кандидатите в залата е: „Здравейте, казвам се Луиш Диого и не харесвам португалското кино“. Казвам им също, че те самите не трябва да спират да работят.
– Какво написа португалската критика за филма „Прекрасен живот“, който всъщност е трилър?
– Няма много критици в Португалия. В една статия авторът написа, че сценарият е добър, но актьорите – не. Не всички са професионалисти, както и в първия ми филм. Както вече казах, аз съм като гост в португалското кино. Португалските филмови критици винаги пишат, че нашето кино е най-доброто в света, а аз казвам обратното. Те не харесват много моите филми, но това не ме тревожи особено, за мен е по-важно какво е мнението на критици и зрители в другите страни.
– Колко филма годишно се произвеждат в Португалия?
– Миналата година тези, които бяха подкрепени от държавата, са 7. Обичайната цифра е от 10 до 12 филма. Има и други филми, по-комерсиални, те се правят от независимо работещи режисьори, но на мен и тези филми не ми харесват.
– Били ли сте на други филмови фестивали в България, освен „Любовта е лудост“?
– Не, „Любовта е лудост“ е единственият и мога да кажа, че е един от трите по света, които най-много са ми харесали, на които бих искал да се върна отново и си създадох приятели. Затова съм пак във Варна. Когато завърших втория си филм, писах на Александър Грозев, че имам нов филм, но не мога да кажа, че е точно любовна история и той ме покани да гостувам като член на журито. Надявам се отново да се върна във Варна.
– Кои филми от конкурсната програма харесахте?
– Харесаха ми белгийският „Състезателката и затворникът“ (Майкъл Роскам получи наградата на журито за режисура, бел. ред.) и английският „Честит рожден ден, Тоби Симпсън“ (актьорът Александър Перкинс получи във Варна наградата за мъжка роля, бел. ред.). Всъщност това е единственият конкурсен филм с щастлив сюжет, всички останали бяха тъжни и драматични, дори и моят, макар че той не бе в конкурса. Представете си, фестивалът се казва „Любовта е лудост“, а филмите са с тъжни сюжети, заради любовта. Но и в съвременните песни е така, преди имаше повече, в които можеш да чуеш: „Обичам те“, сега по-често можеш да чуеш: „Много съм тъжен…“, по любовни причини. На мода са тъжните любовни истории.
– Обмисляте ли нов филм?
– Да, имам 2 проекта, ако имам достатъчно финансови средства, ще ги реализирам. Единият филм ще е със заглавие „Innamoramento“ – любовна история с щастлив край, другият нещо като трилър.
Снимка: © Веселин Димитров
