Кристин Скот Томас и Гари Олдман за ролите си в „Най-мрачният час“

С 6 номинации за „Оскар“ „Най-мрачният час“ на Джо Райт се нарежда сред фаворитите на филмовия сезон 2017/2018. Актьорите Гари Олдман („Златен глобус“ за мъжка роля) и Кристин Скот Томас за ролите си във филма.

Гари Олдман

– Какви Ви накара да харесате този проект?

– В началото, когато ти предлагат подобен проект с идеята да изиграеш ролята на такава значителна и митична личност като Уинстън Чърчил, реагираш, като си задаваш въпроса дали ще намериш своя път сред тази гъста гора, за да откриеш човека. Знаех, че за това ще се изисква много работа и всецяло отдаване на проекта. Всъщност изживях една прекрасна година от живота си. Колебанието ми отчасти се дължеше на гореспоменатите причини, но и на това, че ролята на Чърчил е изпълнявана много пъти от големи актьори. Някъде влизаш в кожата на Чърчил, на други места си Робърт Харди, Албърт Фини, Ричард Бъртън…

– Физическото превъплъщение вероятно е било трудоемко, резултат от много работа всяка сутрин…

– Гримът отнемаше всяка сутрин по 3 часа и 15 минути. Като се включат костюмите и аксесоарите, общо 4 часа. Будилникът ми звънеше към 1,30 или 2 часа сутринта, в най-добрия случай към 2,30 часа. След това снимахме по 10-12 часа и вечер преобличането и свалянето на грима отнемаше по един час. Доста време. Това продължи 48 дни, но като се замисля, не бе нещо ужасно. Повтарях си непрекъснато, че ако Уинстън Чърчил на 65 години е могъл да удържи на напора на Хитлер, аз мога да издържа по 3 часа сутрин на един стол за грим. Животът ми не е толкова ужасен…

– Какъв е бил Чърчил, според Вас?

– По онова време той е превъплъщение на останките от цивилизицията в Европа. Имам предвид решението му да не отиде в Германия. Можем да си представим какво означава това, да не се поддадеш на Хитлер, когато Европа се е предала, нацистите имат огромна армия и флота и Европа пропада заради нацистите, които са навсякъде и комунизма в другия край на континента. Чърчил е бил изключителна личност, необходима на нашата история.

– Това не е точно образователен биографичен филм, а нещо повече. Каква е, според Вас, същността на филма?

– Чърчил е имал дълъг живот, разделен на периоди. Фокусирайки се върху няколко дни, за които се разказва във филма, всъщност става въпрос за няколко много важни дни, които създават почти пълен образ на персонажа. Докато четях сценария, бях впечатлен до каква степен всъщност той навлиза в дълбочината на личността на Чърчил. Филмът е забавен, но е и забележителен урок по история.

Кристин Скот Томас

– Какви са, според Вас, Уинстън Чърчил и Клементин Чърчил?

– От моя гледна точка на англичанка и европейка, родена през 60-те, Чърчил е спасител, абсолютен герой, баща на Нацията. По света има много негови статуи, една много красива в Париж, следователно не съм единствената, която мисли по този начин. Преди да участвам във филма, за мен Клементин бе въплъщение на елегантност, преданост, като мачтата на кораб. Наистина мисля, и тези, които са я познавали го потвърждават, че тя непрекъснато е била до него и е била голяма негова опора. Без нея той може би нямаше да е Чърчил, когото познаваме.

– Обикновено в класическите биографични филми съпругата на герой от този ранг е на заден план, част от подробностите. Този филм подчертава нейната значимост…

– Заглавието на филма ни препраща към моралното решение, което е трябвало да вземе Чърчил. Необходимо е било да се чувства присъствието на мъжа, който се бори със своя разум, за своите убеждения и виждания за справедливост. Поради това е трябвало да има една личност, на която той да може да се изповядва, за да се усети неговата уязвимост. Той много се е съмнявал, поставял е всичко под въпрос, изживявал е висоти и падения. Той е прославен, но не трябва да се забравя, че след войната е бил напълно отречен. Следователно с ролята на Клементин се дава възможност да се надникне в най-съкровените му мисли.

– Това е жена, която в крайна сметка е посветила живота си на Уинстън Чърчил. Присъства ли тя някъде като героиня в сянка?

– Да, но най-интересното за нея е, че и тя си е имала своите демони. Брачният й живот с Чърчил е бурен, в някои моменти страшен, в други изключителен. Те са имали огромни скандали помежду си, всички са знаели, че в тези моменти са се разделяли. Тя е приемала трудно огромните суми пари, които той харчи и сложния му характер. За нея това е било лична битка, но го е обичала и затова е останала с него. Тя е била жена в сянка, но е била скандалджийка, лъвица.

– Той, впрочем, си е давал сметка за това, защото е казвал, че най-големият му подвиг е да убеди Клементин да се омъжи за него.

– Точно така.

– Как се подготвихте за тази рола?

– Четох много, говорих с хора, които са я познавали, с нейната секретарка, с внуците й и разгледах нейни снимки. Тя е била много елегантна жена, със собствен стил. Сама е измисляла дрехите си, израснала е във Франция, в Диеп, научила е френски, била е дизайнер (на шапки, б. а). Невероятно е с подобно минало да станеш съпруга на премиер! В деня на сватбата им тя избягала, защото не е понасяла обкръжението, била е много срамежлива. Разказвам всичко това, за да кажа,че тя е била сложна личност. Научих го благодарение на това, което прочетох и от разговорите си с хората.

– Как работихте с Гари Олдман?

– Много добре, изключително естествено и лесно. Той бе Уинстън Чърчил, а аз Клементин, повярвах го и той на мен! Малко си говорехме, но много репетирахме. Джо Райт обича репетициите. За щастие, при него не можеш да отидеш на снимачната площадка, за да разбереш какво ще снимаш в същия ден. Имахме време да работим предварително.