За трета поредна година във Варна бе отбелязана международната инициатива Нощ на книгите за Хари Потър. Почитателите на книгите на Дж. К. Роулинг си имат свой фен клуб в града. За него разказва Дора Солакова – филолог, а иначе главен магьосник на препрочитателски клуб „Дейли Потър” – Варна.
Дора Солакова е преподавател по български език и литература в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, преподава български език и на чуждестранни студенти. С Клуб „Дейли Потър“ във Варна се занимава от 2014 г.
– Каква е накратко историята на Клуб „Дейли Потър“ във Варна?
– Клубът във Варна е създаден от хора от нашето поколение, родените в края на 80-те – началото на 90-те години, защото когато „Хари Потър“ излезе, ние бяхме ученици и книгата ни грабна. Активно с клуба се занимавам от 2014 г., когато в Благоевград направиха за първи път местен клон, тогава учех в университет там. Когато се върнах във Варна, исках да се присъединя към местния клуб, който почти се разпадаше, тъй като предишният главен магьосник мисля, че бе заминал да учи в чужбина. Реших аз да поема инициативата. В началото се събирахме по-големи хора. Първите деца, които се присъединиха, бяха децата на моя приятелка. Когато започнах да преподавам в училище се оказа, че има деца, които са почитатели на книгите и ги поканих, така започнаха да идват и мои ученици. В един момент реших, че е по-уместно дискусионните групи да се разделят на две, тъй като препрочитането върви по различен начин в двете възрастови групи. Опитваме се да се събираме веднъж месечно, макар че понякога това става по-трудно, особено с групата на възрастните, защото всеки има различни ангажименти. Групата на възрастните наброява около 10 души, децата са доста повече, поне тридесетина.
– Колко фен клуба на книгите за Хари Потър има в страната?
– Клубът е национален. В София е най-силният клон, има в Пловдив, сравнително наскоро бе създаден и в Бургас. Имаше и в Дупница, но не знам дали още съществува. Като гледах картата със събития за Нощ на книгите за Хари Потър видях, че се включват доста градове в страната. Надявам се скоро да се появят клонове на клуба и в други градове.
– След като клубът е „препрочитателски“, четенето на книгите ли е водещият момент на сбирките?
– Сбирките ни са преди всичко дискусионни и са свързани с препрочитане на книгите. Имаме определен план за годината. Всеки чете предварително сам, четем и заедно. Това е един от най-любимите ми моменти от всяка среща – когато четем заедно, защото се разделяме по роли. В момента започваме да четем отново 5-а книга. Коментираме прочетените откъси. Дискусиите преминават по различен начин с по-големите и с децата. Прочитът на един по-голям човек е различен, той вижда други неща, които Роулинг е вложила в книгите. По-големите понякога изпадаме в по-шумни дискусии, дори спорове, обсъждаме сатиричната част на книгата, докато с децата наблягаме повече на приключението, но с тях откриваме и посланията, които ни е оставила авторката, защото това също е ценно – те да бъдат провокирани сами да разсъждават и да откриват различни неща. За децата винаги има и игри и загадки, както и така наречените „дуели по знание“.
– На колко години е най-възрастният посетител на клуба?
– Това е една дама, прехвърлила 60-те. Нямаме горна възрастова граница. Включвали са се и по-възрастни хора, които са чели книгите. Често съм казвала, че мисълта, че книгите за Хари Потър са детски, е доста погрешна. Роулинг е написала прекрасна приказна история, подходяща за деца, с много приключения и вълшебства, но това е само най-външният слой. Роулинг е отправила много сериозна критика към съвременното общество и към неговите проблеми, които засягат нашите поколения, както и към една от най-закоравелите системи в световен мащаб – тази на образованието. В много отношения тя е доста остро критична. Смятам, че в книгите за Хари Потър има теми за размисъл, които не са насочени само към децата. Първото, което привлича към книгите, определено е това измислено общество, в което има такова хубаво училище, където се учат магии и може да се лети на метли. Всъщност и самото училище страда от предразсъдъци. Магьосниците имат голяма част от проблемите, които имаме и ние, особено нетърпимостта и липсата на толерантност, която е много силен проблем в обществото ни.
– Как премина във Варна Нощта на книгите за Хари Потър в Детски и средношколски комплекс на Варненската библиотека?
– Всички бяха разделени на 4 отбора от по 5 души, колкото са домовете на училището „Хогуортс“. Всеки отбор преминаха през 6 изпитания, които пресъздаваха различни места и учебни предмети в „Хогуортс“. Докато отборите решаваха своите задачи, с другите деца си припомняхме детайли от книгите. Имаше и награди. На всички въпроси всеки трябваше да отговори, базирайки се на своите спомени и знания, без да използва мъгълски изобретения, като телефони. Скоро ще направим още една среща – продължение на Нощта на книгите за големи, защото доста от тях останаха разочаровани, че не можаха да се включат.
– Кои са Вашите любими книги като читател, освен тези за Хари Потър?
– Имам много любими книги. Ако говорим за световната литература, „Човек на име Уве“ ми направи силно впечатление и вече съм прочела почти всичко на Фредрик Бакман. Харесват ми и книгите на Юнас Юнасон. От малка съм влюбена в Астрид Линдгрен. Тя е създала уникални женски образи, които могат да бъдат пример за много деца – Пипи, Роня.
Снимка: © Личен архив
