Място за Вашата реклама!

 

„Бъдещето на град Варна“ от проф. А. Иширков

Публикувана на: 15.08.2014

Варна е много стар град и неговото значение е било винаги голямо. Сега той е естествено и едничко пристанище на Дунавска България. По големина на население е трети град в царството - след София и Пловдив; според преброяването от 1926 г. той имаше 60 563 жители.

Новата териториална подялба на Европа след голямата война измени външната търговия на Варна, като я намали и даде преднина на град Бургас. В историческия развой на градовете такава промяна е нещо обикновено; има дори случаи, когато големи цветущи градове, поради териториални промени и промени в съобщението, се превръщат в села. Но за Варна няма такава опасност.

Засилването на външната търговия в Бургас в последните няколко години, за сметка на варненското пристанище, може лесно да се обясни. Бургас стана пристанищен град на увеличена южна и югозападна България (пространство, кръгло 60 000 квадратни км.) и същевременно на столица София, която бързо расте и става важен търговски и индустриален град. Железният път София-Бургас е близо със 100 км. по-къс от София-Варна. Построяването на подбалканската желязна линия София - Карлово - Казанлък - Сливен -Бургас не само ще скъси още повече разстоянието между тия два града, но ще откъсне чрез презбалканските линии варненската пазарна област на старопланинските индустриални центрове, като ги приближи към Бургас.

Предимствата на Бургас досежно външната търговия се повишиха и чрез намалената възможност да му конкурира нашата износно-вносна търговия през Бяло море. Югозападна и Южна България, откъснати от Бяло море чрез гръцката и турска граници, са принудени да насочат своята външна търговия към Бургас, въпреки големите разстояния. Неблагоприятни търговски договори на България с нейните съседи Гърция и Турция допринасят също много за това.

Територията на Дунавска България се намали в 1913 г. със 7,696 квадратни километра (сега е само 43 400 квадратни километра), като се откъсна най-плодородна земя от Варненски окръг. В 1918 г. се създадоха край Дунава държавите Унгария, Чехословашко и Австрия, без изход към море. През тях протича Дунав и тяхната външна търговия с България става по него. Също и Полша извършва чрез него своята външна търговия с нас. Това ново обстоятелство намалява много повече външната търговия на Варна, отколкото на Бургас.

При тия настъпили отскоро неблагоприятни условия за външна търговия във Варна, какво би помогнало на тоя град да запази и засили своето търговско положение и увеличи благосъстоянието на варненските граждани? По-рано, пък и сега още, Варна има по-голяма индустрия, отколкото Бургас. Тази индустрия може да се засили. Във Варна има благоприятни условия за това. В увеличеното население на града има много бежанци, дошли с малко пари и без инвентар. Те могат да станат добри работници във фабриките. Крайбрежията на Варненското (Гебедженско) езеро, дълбоко средно до 10 метра (най-голяма дълбочина до 19 метра), свързано чрез плавателен канал с Черно море, представят много сгоден терен за постройка на фабрики. Сурови материали за фабрична обработка има достатъчно в пазарната област на Варна, преди всичко зърнени храни, маслодайни растения и дървен материал. В последно време захванаха да сеят с успех в околността на Варна памук. Могат да виреят и фабрики за консервиране на риба и месо.

Не отбирам много от техника, но мисля, че Девненските извори, които дават до 2800 литри вода в секунда и имат изчислено теоретически, до 233 конски сили енергия, биха създали важна електрическа централа, която би дала сила за много повече и по-големи мелници, разположени край езерните брегове на Варна, отколкото са сегашните при Девня. И съществуващите сега фабрики биха използвали евтина електрическа енергия на девненската централа.

Като мисля за бъдещото индустриално развитие на Варна, представя ми се образът на пустото сега Варненско езеро, оживено с параходи, ладии от различна големина и устройство, които порят водите му, а край бреговете му се издигат десетки фабрики, работнически селища, градини, та дори и красиви вили.

Морските бани на Варна, снимка от 30-те години на ХХ век.

Морските бани на Варна, 30-те години на ХХ век.

Друг важен източник на прехрана на варненци представя пригодният бряг на морето във Варна и в околността му за морски бани. От Галата до самата граница се нижат цяла редица естествени пясъчни ивици край плиткото море, чието дъно е също пясъчно. Те предлагат сгодни морски бани във всяко отношение и са най-добрите по целия западен бряг на Черно море. Брегът край морето и пясъчните низини е на повечето места добре зашумен от дива и питомна растителност. В просторните лозя между Варна и манастира Свети Константин, разположени на една тераса, високо 10-20 метра над морето, се редят хубави вили, от които по стъпала се слиза край морето, пригодно за къпане. Самият манастир Свети Константин и на север от него се редят много почивни станции и детският санаториум. Неизползвана стои още голямата пясъчна ивица под чудноватия, изсечен в скали Аладжа манастир. Мисля си, че няма да минат и няколко десетки години и целият Черноморски бряг между Галата и границата ще бъде залесен и всред зеленината ще се издигат хубави, чисти сгради с пространни чардаци, обърнати към морето. Трамваи или железница ще свързва град Варна с дългата редица нови селища, между които особено се изтъква с красота Евксиноград с палата, манастира, парка и лозята си. Движението ще бъде голямо. Най-голямото оживление ще бъде, обаче, във Варна, чиито бани са добре построени и още по-добре уредени. Крайморската градина над морето, със своите сенки и хубави изгледи, както и с казиното, може да достави наслада и на най-взискателни посетители на баните. А ония посетители на Варна, които не обичат шума и навалицата, могат да намерят вън от баните сгодни места за къпане, като се съблекат на пясъка и затиснат своите дрехи с камъни, за да ги не отвлече вятърът.

Варненската градска община е направила много за подобрението на морските бани във всяко отношение. Тя не престава да ги подобрява и се грижи за благоустройството на града. Въпреки паричната криза, варненските бани се посещават сè повече и, което е важно, идват много чужденци, особено от Чехословашко, Полша и Румъния. Варненци могат да очакват добра прехрана от своите бани и тия в околността. В това отношение Варна няма съперник по нашето Черноморски крайбрежие.

Преди да се опустошат лозята във Варна чрез филоксера, градът беше прочут със своите хубави вина и ракии, със своите грозда и овощия. Длъжност е на варненци да възстановят своите лозя, в които зреят тъй хубави праскови, череши, мушмули, бадеми, орехи и други плодове. Добрите лозя не само ще подобрят прехраната на мнозина варненци, но ще украсят е развеселят варненската околност. Оголените места, непригодни за по-ценна земледелска култура, ще трябва да се залесят. По-рано в близките южно от Варна околности имаше хубава гора.

Варненци не бива да завиждат на Бургас, който настъпилите у нас нови съобщения и териториални промени го издигнаха като пръв черноморски наш град за външна търговия - главно транзитна. Варна има много други предимства, които чрез умение и труд ще й създадат богатства и благосъстояние на гражданите, ще закрепнат и повишат засилената й култура и ще могат да запазят нейното високо положение в света на нашите градове.

Статията е публикувана в месечното списание за стопанство и култура "Българска земя", главен редактор Григор Василев, година I, книжка 3, юни 1931 г. - брой, посветен на Варна.

Анастас Иширков (1868-1937) е географ и етнограф, академик. Учи история в София, славянска филология и география в Лайпциг и Берлин. През 1898 г. създава и оглавява Географския институт на Софийски университет, на който е ректор в периода 1915/6 година. Създава основите на географската наука в България. Създател и председател на Българското географско дружество (1918) и член-основател на Българския археологически институт (1920).

Снимки: http://catalog.libvar.bg - дигитален каталог на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: