Място за Вашата реклама!

 

Откога помня Варна

Публикувана на: 01.07.2012
1 снимка

С голяма готовност приех поканата на Варненското дружество "Кореняк“ да напиша нещо за вестника им, толкова повече, че и аз мога да се считам за един от коренните жители на град Варна,  който познавам още като ученик в тукашната гимназия (1880-1885), а също и като културен работник от 1904 година до днес. Засега ще се помъча да скицирам картината на град  Варна, която той представляваше тозчас след Освобождението.

Помня нашия град още от 1880 година, когато той имаше напълно интернационален характер, обаче с чисто ориенталско съдържание, с рязко разграничените в етническо отношение махали, с техните строги обичаи и нрави и с затворения си живот, за които махали духовната връзка беше единственият тогава "волюпак“ или есперанто – турският език.

Припомням си тогавашния аристократически квартал Балък пазар, начело с гръцкия и еврейския елементи и с модните магазини, главатарят на които беше мадам Фани с нейните виенски и будапещенски дамски моди; тогава тя беше диктаторка за новоизлупената българска чиновничка, дошла от дълбоката провинция в своята нескопосна еснафска носия.

Тук ставаше външна обнова и на новоизкования чиновник, израстнал в селската и в грубата еснафска носия, със скованите движения от еднообразната физическа работа на турската робия. А по-нагоре към върха на Балък пазар, обърната към морето, се издигаше голямото за тогавашното време обществено здание, в което се помещаваше гръцкото читалище, което скоро след това прекрати своето съществувание. Там се помещаваше и пансионът при Мъжката гимназия, открита от Георги Живков, който тогава живееше като свободен гражданин във Варна, а по-сетне беше избран за училищен инспектор в окръга; тогава училищните инспектори бяха избираеми.

Балък пазар беше арената и за израилското население, чиито ръководни фактори се разхождаха важно по неговото продължение, облечени в изискано европейско облекло и въоръжени в лявата си ръка с полуметрови броеници, а в дясната с луксозен бастун. Наред с тоя интелигентен елит, като контрастна гарнитура, личеше подвижното нервно и вече суетяще се в делови разговори и в работа еврейско мнозинство, гримирано в типичните ориенталски бради, завито в още по-характерните халати и джубета.

Варна, площад "Мусала" с кафене "Балкан" и началото на ул. "Цар Борис І", края на ХIX век.

Варна, площад "Мусала" с кафене "Балкан" и началото на ул. "Цар Борис І", края на ХIX век.

Оригинално зрелище представляваше и тогавашната "Мусала“, която беше център за обществения живот на турското население, като преддверие на турската махала. Остатъците от последнята и досега съществуват по стръмните спускове наляво от театъра. Живописна бе картината от насядалите пред кръглите масички турци под знаменития и сега покоен кавак пред кметството. Аз не зная дали трябваше да се лишава градът от тоя исторически старец. Ще забележа само, че в двора на известната английска банка в Лондон (Bank of London) от редица поколения стърчи един стар, полуизсъхнал дъб, пазейки се като емблема на историческото минало.

Пред всеки кефуващ любител на кафето стоеше голяма финджана с димящата благоуханна течност, която се смучеше на малки порции с гръмогласно и апетитно сърбане. А като неизбежно допълнение по масичките стърчаха разноцветно украсените наргилета с разиграваната в тях вода от вдишвания тютюнев дим. Второ сборище на Мусалата беше турско кафене, наречено сега "Балкан“. Там се събираше на почивка турският и изобщо инородният елит. Трети център бе "Петър-Яневото“ кафене, сегашното "Опера“, което се посещаваше от българския елемент, начело с тогавашното чиновничество. Там и единствено там вие можехте тогава да чуете български език, представляван от разни наречия съответно произхода на дошлите от вътрешността българи, търговци или чиновници. Най-сетне да спомена и за украшението на тогавашната "Мусала“, представлявано от голямата бакалия – магазин на "Мустафата“, който снабдяваше града с най-добрите смирненски плодове, портокали, лимони, нарове, смокини, стафиди и други и с вкусните и ароматични цариградски локуми и халви. За да допълня картината на богатата и шарена изложба от тези дразнящи слюнките южни произведения, сам Мустафата често се изтъпанчяше пред магазина, облечен в синесукнените потури и салтамарка и опасан с широкия си шарен пояс.

Трети обществен център на старата Варна беше "Ченгене пазар“, преименуван от покойния господин Церов в площад "Екзарх Йосиф“. Тука се съсредоточаваше животът на варненската "демокрация“ в лицето на гагаузлука и на работящето в пристанището мнозинство. Животът тук се почваше вечерно време, след изнурителната физическа работа на хамалите, коларите, лозарите и други. Настроението на тези маси се повишаваше, когато натъпканите в тамошните кръчми, те поглъщаха изобилните си порции вино. А тогавашното варненско вино, приготвено от старото грозде Димят, с типичния си вкус и аромат, можеше да прелъсти и най-строгия сегашен въздържател.

След като тия прилежни посетители на „карабатака“ и на неговите достойно колеги – кръчмари достигнаха до нужния градус и кръчмите според думите на Ботева им ставаха "тесни“, те почваха своите улични шествия и демонстрации и с песни и викове, допълвани от звуковете на традиционната латерна. Често можехте да видите към 10-11 часа през нощта редица фаетони, заети от тези весели компании с предшестващата ги латерна, също курдисана на фаетон и окичена с фесовете на някои от тези безгрижни нахранени и напълно задоволени веселчаци. Защото тогавашното пристанище вреше и кипеше от работа за всички, като почнете от хамалина, натоварен със своя анадолски семер и свършете с търговеца – ангросист, износител и вносител, начело с тогавашния виден българин дядо Велико Христов. Когато посещавахте скромните и сгушени кантори на тогавашните ангросисти, виждахте ги седнали пред техните масички, натрупани с мостри от жито или от разни вносни стоки. Най-типичното зрелище, обаче представляваха стълбовете от златни монети – лири, наполеони и други откровено стоящи на същата маса.

Оттогава досега се изминаха 60 години, тоест активният живот на две поколения. Старите варненски махали се изличиха под влиянието на изминатия интензивен стопански и културен живот. Не само градът, но и околните "гагаузки“ села се сглобиха в едно цяло под знака на новата държавна идея.

Езикът на новородената държава подчини на себе си всички инородци на града. Новоизрастналите културни институти, начело с училището също допринесоха за тоя процес. В течението на някакви си 10-15 години Варна благодарение на инициативата на енергичните си кметова, като Колони, Кръстьо Мирски и други построи образцови за него време училищни здания. На Мирски се дължи организирането на тогавашната ученолюбива дружина, от която израстна читалището с общинската библиотека. Там ние като ученици посещавахме урежданите сказки от самия Мирски и други лица. Там за пръв път видяхме и енергичната фигура на министъра Петко Каравелов и други държавници и се въодушевлявахме от техните идеи за ново строителство. Варненското читалище и библиотека редица години след това служеха за пример на другите градове с изобилието на литература и на периодични списания на разни езици. Така изгря новата българска зора в град Варна, която привличаше вълната на нови предприемчиви сили от вътрешността на страната. Заедно с многото бежанци от останалите в робство Тракия и Македония те образуваха живия материал за сегашния град. Но за по-нататъшната съдба на Варна може би ще вземем думата по-късно.  

Авторът на текста е първият ректор на Висшето търговско училище, днес Икономически университет във Варна.

Публикация във вестник "Варненски кореняк“, брой 5, 5 януари 1940 г. Колекция на РБ "П. П. Славейков" - Варна.

Запазен е оригиналният правопис на някои думи.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: