Марин Атанасов: Основната задача на винопроизводителите в България е да излязат на чуждия пазар

Публикувана на: 24.04.2016

Какво трябва да знаем за българските вина и как да ги представяме; големи или малки изби да предпочитаме? Една от основните цели на Българска асоциация на сомелиерите и виноценителите е да даде тези основни познания, а другата - да събира хората, които произвеждат и продават вино с хора, които го консумират.

Марин Атанасов се занимава професионално с вино вече 15 години, от десетина като сомелиер. Работил е на пасажерски кораби в чужбина. В България работи като сомелиер, през последните 2 години е основно в страната. В момента управлява винената листа на 2 ресторанта. С него работят още двама млади сомелиери, които обучава. Пътува на международни туристически изложения, за да представя български вина. Член на Българска асоциация на сомелиерите и виноценителите.

- Как бихте представили винарските региони в България?

- Това е един от проблемите ни. Ще дам пример с Франция, където  регионалното разпределение на вината е основно. Там не назовават вината по сортове, а по региони. Например вино, направено от сорта „Шардоне“, но което идва от региона на Шабли, се казва Шабли, а не "Шардоне", нещо, което в България е точно обратното. Преди имаше винена карта, която разделяше България на 5 региона, но тя не работеше добре. В момента България е разпределена за съжаление само на 2 региона - Северен и Южен, а това е изключително нечестно спрямо някои малки изби, които произвеждат вино в много особено климати и региони. Те губят своята идентичност, защото влизат в масата. Например Южният регион обхваща и долината на Струма, и Сакар, които са много различни региони от Източна и Западна Тракия. Списание Ди вино раздели България на 6 региона, като 3 от по-големите региони подраздели на по 2 по-малки. Например Черноморски регион е разделен на Северен и Южен. Има голяма разлика в температурите в двата региона и съответно в типа вина, което се правят. Дунавската равнина е разделена на Централна и Северозападна. Долината на Струма е мястото, където най-рано идва пролетта, това е място, отворено към Черноморието, там се произвеждат много силни червени вина и сочни бели, но червените доминират. Сакар е малък регион, но там на квадратен метър в България има най-много изби и затова наричаме този регион "Българската Напа Вали". Тракийската низина е много обширна и е най-популярният и комерсиален регион в момента, но може да се подраздели на 2 части - Източна и Западна. Източната е благоприятна  и за бели вина, позволява на винопроизводителите почти всичко, докато Западната е по-скоро за червени сортове. Очакваме в близките 10 години тази карта на България да се развие. Тоест, официално има 2 региона, но когато специалистите си говорим неофициално помежду си, говорим за 6 региона, които раздробяваме още малко.

- Кое е основното, което трябва да знаем за българските вина?  

- В момента е трудно за много хора в България да отговорят точно на този въпрос, тъй като не могат да се сложат българските вина под общ знаменател, нямат собствен характер. Основната задача на винопроизводителите в България сега е да намерят облик и да излязат на чуждия пазар. Много от избите предпочетоха стила на Новия свят, тоест на по-дружелюбни вина. От друга страна други предпочетоха този на Стария свят, тоест, по-минерални и стегнати вина. Когато демонстрираме български вина например в Германия, един мой приятел казва така: "Това са международни вина, но усещам пръстта на Балканите". Това е може би и стилът, който трябва да потърсим - международни вина, по световните стандарти, но с усещането на региона.

- Вие кои вина препоръчвате?

- За да се усети наистина есенцията на българското вино, препоръчвам да се опитат вина от по-малки производители, които правят до 100 000 бутилки на година. Това  е микропроизводство. При тези количества вината са много по-интересни, запазва се тероарът, стилът на гроздето и не се търси толкова  бързо продаване. От международните сортове препоръчвам Шардоне и Каберне фран, в момента са много интересни в България и се развиват много добре. От българските сортове естествено всички вариации на Мелник, всички вариации на Мискет, Мавруд, Рубин и Гъмза. В момента започваме да ставаме все по-добри и в правенето на био или органични вина, като знаменосците са изби като Едоардо Миролио, Нерагора. Ставаме все по-добри и в правенето на оранжеви вина, това са бели вина, които се правят по технологията на червено.

Интервюто е реализирано по време на Международното изложение "Фестивал вино и храна" във Варна.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: