Място за Вашата реклама!

 

Дуранкулак: в очакване на културния туризъм

Публикувана на: 20.10.2010

Вятър, дъжд и студ – това е най-неблагоприятното време, ако сте решили да пътувате до най-крайната североизточна точка на България, село Дуранкулак. Първо, защото по Северното Черноморие вятърът наистина е вятър и второ, защото няма никакъв начин да се доберете до езерото и селищната могила Големия остров, където историята е трупана 90 века без прекъсване.

"В Западна Европа знаят повече за Дуранкулак, отколкото българите. Казвали са ми: "Тук започва Европа и цивилизацията”, а ние не можем да използваме даденостите си. Ако го правим както трябва, ще има поток от туристи”, казва кметът на Дуранкулак Зюмбюл Медаров, който заема този пост вече седма година и, за щастие, не му липсват идеи за развитие на родното му село и района.

До преди няколко години се говореше и пишеше за Черноморски археологически парк "Дуранкулак” – проект, финансиран от Програма ФАР с около 300 000 евро. Проектът трябваше да бъде завършен към 2005 г. – музей с мултимедийна зала; демонстративен център, в който туристи да изработват сами различни предмети; достъпност до мястото и най-вече до селищна могила Големия остров.

"Проектът бе на Исторически музей-Добрич. Идеята се провали, субсидията бе върната. Общинският съвет в Шабла не разреши да се строи информационен център на мястото. Някои сметнаха, че всичко ще стане комерсиално, ще има хотелска база и ресторант. А така щяха да се открият поне пет работни места – пазач, преводач, екскурзоводи. Често ме питат: "Защо не сложите поне една табела, да отидем до езерото?”. Как да сложим табела, когато всичко е обрасло с трева и никой не го поддържа? Идват чужденци, за да видят това, за което са чули и чели, но се оказва, че не може да се отиде до езерото. И си тръгват разочаровани. Дори и българи се възмущават и упреците първо попадат върху мен, но после разбират, че селото е подчинено на община Шабла. Хората казват: "Имате златен кон, а не можете да го яздите”. Други препоръчват да се учим от арабските държави, които от едно камъче правят пари”, разказва Зюмбюл Медаров.   

Туристите, попаднали в селото,

имат къде да пренощуват, ако не са тръгнали за по-далечна точка в Румъния. На мнозина Дуранкулак е по-познат и заради провеждащия се в румънското село Вама Веке музикален фестивал Stufstock. "Почистихме селото. Имаше повече от десет нерегламентирани сметища. Първо се преборих с това, но хората са свикнали да замърсяват, а туризъм се развива там, където е чисто”, казва кметът. Проблемно обаче е отиването до близкия къмпинг "Космос”. "Инфраструктурата ни не е добра. Навремето пътят беше много хубав и там ходеха много хора, а сега си разбиват колите. През 2007 г. пътят бе оправен, но покрай брегоукрепителните дейности, когато по пътя се движеха 30-тонни тежкотоварни автомобили, съвсем се разруши. Ако зависеше само от мен, веднага щях да го оправя”, казва кметът. Той е на мнение, че кметът на всяко населено място трябва да има по-голяма свобода в действията си, за да може наистина да постигне нещо. "Хората си избират кмета, за да решава местните проблеми. Децентрализацията в България стига до ниво община, оттам нататък всички по-малки населени места са зависими. Нищо не можеш да направиш, за всичко трябва да питаш. Мисля, че един кмет трябва да приеме своята отговорност и да защитава интереса на местните хора, защото дава клетва не да слуша общинарите или кмета на общината, а пред съгражданите си. След седем години разбирам, че човек може да си губи времето като кмет, ако иска да направи нещо, а не му разрешават. За изминалото време направихме доста неща, когато са проявявали разбиране към проблемите на селото”, казва Зюмбюл Медаров.

Днес Дуранкулак има около 500 жители,

"приятно млади хора”, както се изразява кметът. Повечето са на сезонна работа, други произвеждат зеленчуци. До преди няколко години в селото живеят и англичани, но се изместват. "Бяха доста затворени, нямаха контакти, не можеха да общуват свободно с хората. За сметка на това в съседното село Захари Стояново има и англичани, и поляци, които се чувстват добре, общуват помежду си и с местните хора и дори се занимават с животновъдство”, разказва кметът. В местното училището учат около 60 деца и заради активните връзки с Румъния кметът има идея да се открие паралелка с изучаване на румънски език като СИП, което в бъдеще би помогнало и на туризма.

Дуранкулак сменя името си няколко пъти.

Първото му име е Орлово, тъй като по брега гнездят орли. По-късно се преименува на Карталии, когато е изместено южно зад тръстиковата част "Карталийско блато”, но епидемия от малария поразява повече от половината жители и селото е преместено на настоящото си място. По времето на Турското робство селото се преименува в Дуранкулак, буквално "стой на ухо” – заради дерето, което минава през селото и има форма на външната гънка на ухото и заради езерото, което прилича на вътрешната гънка на ухо. През 1930 г. селото е преименувано на Ръкари, а десет години по-късно връща името си Дуранкулак. През 1942 г. е кръстено Блатница, както се наричат още пет села в страната и от 1963 г. отново е Дуранкулак. Празникът на селото е на 1 юни, в памет на Дуранкулашкия бунт от 1900 г. срещу данъка десятък, когато са ранени над 400 души и убити около 80. „На този ден винаги правим помен, защото нашите деди, за разлика от днешните пасивни хора, са си дали живота, за да живеем ние по-добре”, казва кметът.

Археологическите проучвания в Дуранкулак започват през 1974 г.

Открити са: най-старото селище от Новокаменната епоха в Добруджа, начална фаза от развитието на неолитно-енеолитната култура Хаманджия (втора половина на VІ в. пр. Хр.); праисторически некропол от времето на новокаменната и каменно-медната епоха (VІ – V в. пр. Хр.); укрепено тракийско селище (ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр.); античен пещерен храм на тракийската богиня Кибела (ІV-ІІІ в. пр. Хр.); античен некропол на западния бряг на езерото (ІІІ в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр.); старобългарско селище (ІХ-Х в. сл. Хр.); старобългарски некпорол на западния бряг на езерото (ІХ-Х в. сл. Хр.); селищна могила Големия остров (V в. пр.), по която се проследява възникването на първата протоцивилизация в човешката история – Култура Варна (Варненски халколитен некропол). Световната научна общност сравнява Дуранкулак по значение с Троя с уточнението, че той е с 2000 години по-стар от нея.

През 2009 г. Дуранкулак е удостоен със Златен печат "Уникално европейско селище” от неправителствените организации "Европейски форум на експертите” и "Официално представителство на уникалните селища в Европа”.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: