1. Жан-Ив Фери и Дидие Конрад и тяхното приключение с Астерикс и Обеликс
  2. Майкъл Джексън и съвременното визуално изкуство
  3. Биографичният филм за Жан-Люк Годар на София филм фест 2018
  4. HMSU празнува 19 години
  5. Яхтата на Тито става музей и хотел
  6. Илдико Енеди ще бъде председател на журито на София филм фест 2018
  7. Кайли Миноуг се завръща с нов албум през 2018 г.
  8. Стрийт арт „в сърцето на всеки пътник“
  9. Отворена покана за участие във фестивала „Sofia Underground“ 2018
  10. В предаването „От другата страна“ на 15 януари 2018: за дебютния албум на Meridian Run
  11. Свилен Славов по пътя на киното
  12. Що е то Таляна?
  13. Ванеса Паради ще бъде президент на церемонията по връчването на наградите „Сезар“ 2018
  14. За първата постановка на „Калигула“ от Албер Камю на българска сцена
  15. Пет неща, които може би не знаете за Франс Гал
  16. Ученически литературен конкурс „Смълчани пред Апостола“ 2018
  17. Прожекции с вход свободен в Деня на българското кино 13 януари 2018
  18. Национален литературен конкурс за деца и юноши „Чудо до поискване“ 2018
  19. „Три билборда извън града“ с 4 награди „Златен глобус“
  20. В предаването „От другата страна“ на 8 януари: Николо Коцев за „Една нощ в операта“
  21. Как чанти се превръщат в скулптури тип „Междузвездни войни“
  22. Ерик Вюйар: Това, което наричаме измислица, участва във формирането на нашето познание
  23. Фестивал за късометражно кино Curtas Vila do Conde 2018
  24. „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев на София филм фест 2018
  25. „Една нощ в операта“ с Николо Коцев във Варна
  26. Нов албум на Джъстин Тимбърлейк през февруари 2018
  27. Филмът „Астерикс – тайната на вълшебната отвара“ излиза през 2018 г.
  28. Варна през 2017 г. – пет интервюта в Градското списание
  29. Десет цитата от Дж. Д. Селинджър (1919 – 2010)
  30. „Манифест” на Джулиан Роузфелд с премиера на София филм фест 2018
  31. Лего кула на площада
  32. Фестивал на късометражния филм Let’s Cee 2018, Австрия
  33. Саундтрак за меломани на филма „Bright” с Уил Смит
  34. Парк Ефтелинг в Холандия – в света на приказките
  35. Режисьорът Жак Доайон за филма „Роден“
  36. Филмите „Вятър работа“ и „Пощальонът“ с награди на фестивала „Златен ритон“ 2017
  37. Дигитална книга изследва румъно-българските отношения
  38. Най-стръмният въжен влак в света се намира в Швейцария
  39. Български фотограф показа свои снимки от времето на Румънската революция в Музея на Букурещ
  40. Изложба на наградените автори на Балканското квадринале на живописта 2016
  41. Питър Джаксън в света на фантастиката – „Смъртоносни машини“
  42. Международен конкурс за детска рисунка „Нарисувай ми мира“ 2018
  43. „Зимни бележки за летни впечатления“ по Иван Димитров – Вака
  44. Нов клип на Давид Гета преди излизането на седмия му албум
  45. „Междузвездни войни: последните джедаи“ е втората най-касова премиера на всички времена в България
  46. В предаването „От другата страна“ на 18 декември: за възродения Burgas Metal Carnage Festival
  47. Никола Михов и проектът „Пук!“, посветен на фотокнигите
  48. Френски сезон на българския театър 1991/1992: Волтер, Жьоне и Рабле за първи път на българска сцена (част 2)
  49. Френски сезон на българския театър 1991/1992: Волтер, Жьоне и Рабле за първи път на българска сцена (част 1)
  50. Ново видео на Jeremy? на сингъла „You’re The Voice“
  51. Pro Carton – Международен студентски конкурс за дизайн на опаковки
  52. „Фортуната“ – история за любов и успех по италиански
  53. Колекционери имат редкия шанс да се сдобият с албума „The Black Album“ на Принс
  54. „Пътуващи мисли“ на над 50 български художници в Галерия Le Papillon
  55. Нумизматична изложба представя нови разкрития за готските нашествия в Тракия
  56. Китаристът на Motörhead Фил Кембъл идва с групата си в България
  57. „Формата на водата“ с най-много номинации за „Златен глобус“ 2018
  58. В предаването „От другата страна“ на 11 декември 2017: отново за варненската група „Symbolic“
  59. „Квадратът“ на Рубен Йостлунд получи 6 награди на Европейската филмова академия
  60. Три ски курорта на необичайни места
  61. Национален поетичен конкурс за любовна лирика „Наздравица за любовта” 2017
  62. Първи кадри от „Джурасик свят: Рухналото кралство“
  63. Нено Белчев: От Варна до Марсилия
  64. Филмът „120 удара в минута“ в избрани кина в страната от 8 декември 2017
  65. Конкурс на Летище Варна за стрийт арт проект
  66. 90 документални и анимационни филма на фестивала „Златен ритон“ 2017
  67. Емил Зола като фотограф
  68. Валери Льомерсие ще снима биографичен филм за Селин Дион
  69. Съвременно италианско кино във Варна
  70. В предаването „От другата страна“ на 4 декември 2017 г.: среща с варненската група „Terravore“
  71. Трети годишни независими награди за култура Media AwARTs 2017 на журналисти от Варна
  72. Къща с четири кули спечели годишната британска награда за 2017 г.
  73. Десет цитата от Джейн Остин
  74. Петнадесето Международно биенале на плаката в Мексико
  75. Петелът в бита и културата – изложба във Варна
  76. Първи кадри от „Отмъстителите: война без край“
  77. „Коледна песен“ в Музея на Дикенс в Лондон
  78. „I Know You“ – нов сингъл на Крейг Дейвид от албума „The Time Is Now“
  79. Натали Портман изследва опасна за света мистерия във фантастиката „Изтребление“
  80. 45 години от откриването на Варненския халколитен некропол
  81. КИЪРЪН КОЛЕ: ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО КАТО СРЕДСТВО ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ
  82. ВТОРО ИЗДАНИЕ НА КОНКУРСА VIPA’2017: ФОТОГРАФ НА ГОДИНАТА
  83. МЕБЕЛИ ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА ОТ РЕЦИКЛИРАНИ НАЙЛОНОВИ ТОРБИ
  84. МУЗЕЯТ НА ИВ СЕН ЛОРАН В МАРАКЕШ
  85. ИЛИЯ МИЛКОВ И БЕЛИТЕ КЪЩИ – ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON
  86. РИСУНКАТА – ДРУГИЯТ ЖИВОТ НА ДОКУМЕНТИТЕ
  87. РОЖДЕН ДЕН НА КОМИКСИТЕ В АНГУЛЕМ 2018
  88. В ПРЕДАВАНЕТО „ОТ ДРУГАТА СТРАНА“ НА 27 НОЕМВРИ: ГОСТУВА ВАРНЕНСКАТА ГРУПА BOOMERANG
  89. РИШАР ГАЛИАНО: ТАНГОТО Е СВЕТОВНА МУЗИКА
  90. НАЙ-МАЛКИЯТ ХОТЕЛ В СВЕТА СЕ НАМИРА В КОПЕНХАГЕН
  91. АБУ ДАБИ – ДЪЖД ОТ ЗВЕЗДИ ПОД КУПОЛА НА ЛУВЪРА
  92. АЛЕКСЕЙ ЕНЧЕВ И НЕДКО ЦАРЕВ: ЗА ИЗДАНИЕТО „СБОРНИК С ГАЙДАРСКИ ПИЕСИ“ И ФОЛКЛОРА
  93. „ФЕНОМЕНАЛНИТЕ“ СЕ ЗАВРЪЩАТ НА ЕКРАНА ПРЕЗ ЮНИ 2018 Г.
  94. „ПОСОКИ“ ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА ФИЛМОВА ТРИЛОГИЯ НА СТЕФАН КОМАНДАРЕВ
  95. EAGLES ПРЕИЗДАВАТ АЛБУМА „HOTEL CALIFORNIA“ ПО СЛУЧАЙ НЕГОВАТА 40-ГОДИШНИНА
  96. КАКВО ДА ВИДИМ В ЕКАТЕРИНБУРГ
  97. ИСКРА БЛАГОЕВА: ИМА СМИСЪЛ ДА СЕ РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ КАТО ХУДОЖНИК, СЦЕНАТА ИМА НУЖДА ОТ ТОВА
  98. 45 години от откриването на Варненския халколитен некропол
неделя, януари 21, 2018
Banner Top
  1. Жан-Ив Фери и Дидие Конрад и тяхното приключение с Астерикс и Обеликс
  2. Майкъл Джексън и съвременното визуално изкуство
  3. Биографичният филм за Жан-Люк Годар на София филм фест 2018
  4. HMSU празнува 19 години
  5. Яхтата на Тито става музей и хотел
  6. Илдико Енеди ще бъде председател на журито на София филм фест 2018
  7. Кайли Миноуг се завръща с нов албум през 2018 г.
  8. Стрийт арт „в сърцето на всеки пътник“
  9. Отворена покана за участие във фестивала „Sofia Underground“ 2018
  10. В предаването „От другата страна“ на 15 януари 2018: за дебютния албум на Meridian Run
  11. Свилен Славов по пътя на киното
  12. Що е то Таляна?
  13. Ванеса Паради ще бъде президент на церемонията по връчването на наградите „Сезар“ 2018
  14. За първата постановка на „Калигула“ от Албер Камю на българска сцена
  15. Пет неща, които може би не знаете за Франс Гал
  16. Ученически литературен конкурс „Смълчани пред Апостола“ 2018
  17. Прожекции с вход свободен в Деня на българското кино 13 януари 2018
  18. Национален литературен конкурс за деца и юноши „Чудо до поискване“ 2018
  19. „Три билборда извън града“ с 4 награди „Златен глобус“
  20. В предаването „От другата страна“ на 8 януари: Николо Коцев за „Една нощ в операта“
  21. Как чанти се превръщат в скулптури тип „Междузвездни войни“
  22. Ерик Вюйар: Това, което наричаме измислица, участва във формирането на нашето познание
  23. Фестивал за късометражно кино Curtas Vila do Conde 2018
  24. „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев на София филм фест 2018
  25. „Една нощ в операта“ с Николо Коцев във Варна
  26. Нов албум на Джъстин Тимбърлейк през февруари 2018
  27. Филмът „Астерикс – тайната на вълшебната отвара“ излиза през 2018 г.
  28. Варна през 2017 г. – пет интервюта в Градското списание
  29. Десет цитата от Дж. Д. Селинджър (1919 – 2010)
  30. „Манифест” на Джулиан Роузфелд с премиера на София филм фест 2018
  31. Лего кула на площада
  32. Фестивал на късометражния филм Let’s Cee 2018, Австрия
  33. Саундтрак за меломани на филма „Bright” с Уил Смит
  34. Парк Ефтелинг в Холандия – в света на приказките
  35. Режисьорът Жак Доайон за филма „Роден“
  36. Филмите „Вятър работа“ и „Пощальонът“ с награди на фестивала „Златен ритон“ 2017
  37. Дигитална книга изследва румъно-българските отношения
  38. Най-стръмният въжен влак в света се намира в Швейцария
  39. Български фотограф показа свои снимки от времето на Румънската революция в Музея на Букурещ
  40. Изложба на наградените автори на Балканското квадринале на живописта 2016
  41. Питър Джаксън в света на фантастиката – „Смъртоносни машини“
  42. Международен конкурс за детска рисунка „Нарисувай ми мира“ 2018
  43. „Зимни бележки за летни впечатления“ по Иван Димитров – Вака
  44. Нов клип на Давид Гета преди излизането на седмия му албум
  45. „Междузвездни войни: последните джедаи“ е втората най-касова премиера на всички времена в България
  46. В предаването „От другата страна“ на 18 декември: за възродения Burgas Metal Carnage Festival
  47. Никола Михов и проектът „Пук!“, посветен на фотокнигите
  48. Френски сезон на българския театър 1991/1992: Волтер, Жьоне и Рабле за първи път на българска сцена (част 2)
  49. Френски сезон на българския театър 1991/1992: Волтер, Жьоне и Рабле за първи път на българска сцена (част 1)
  50. Ново видео на Jeremy? на сингъла „You’re The Voice“
  51. Pro Carton – Международен студентски конкурс за дизайн на опаковки
  52. „Фортуната“ – история за любов и успех по италиански
  53. Колекционери имат редкия шанс да се сдобият с албума „The Black Album“ на Принс
  54. „Пътуващи мисли“ на над 50 български художници в Галерия Le Papillon
  55. Нумизматична изложба представя нови разкрития за готските нашествия в Тракия
  56. Китаристът на Motörhead Фил Кембъл идва с групата си в България
  57. „Формата на водата“ с най-много номинации за „Златен глобус“ 2018
  58. В предаването „От другата страна“ на 11 декември 2017: отново за варненската група „Symbolic“
  59. „Квадратът“ на Рубен Йостлунд получи 6 награди на Европейската филмова академия
  60. Три ски курорта на необичайни места
  61. Национален поетичен конкурс за любовна лирика „Наздравица за любовта” 2017
  62. Първи кадри от „Джурасик свят: Рухналото кралство“
  63. Нено Белчев: От Варна до Марсилия
  64. Филмът „120 удара в минута“ в избрани кина в страната от 8 декември 2017
  65. Конкурс на Летище Варна за стрийт арт проект
  66. 90 документални и анимационни филма на фестивала „Златен ритон“ 2017
  67. Емил Зола като фотограф
  68. Валери Льомерсие ще снима биографичен филм за Селин Дион
  69. Съвременно италианско кино във Варна
  70. В предаването „От другата страна“ на 4 декември 2017 г.: среща с варненската група „Terravore“
  71. Трети годишни независими награди за култура Media AwARTs 2017 на журналисти от Варна
  72. Къща с четири кули спечели годишната британска награда за 2017 г.
  73. Десет цитата от Джейн Остин
  74. Петнадесето Международно биенале на плаката в Мексико
  75. Петелът в бита и културата – изложба във Варна
  76. Първи кадри от „Отмъстителите: война без край“
  77. „Коледна песен“ в Музея на Дикенс в Лондон
  78. „I Know You“ – нов сингъл на Крейг Дейвид от албума „The Time Is Now“
  79. Натали Портман изследва опасна за света мистерия във фантастиката „Изтребление“
  80. 45 години от откриването на Варненския халколитен некропол
  81. КИЪРЪН КОЛЕ: ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО КАТО СРЕДСТВО ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ
  82. ВТОРО ИЗДАНИЕ НА КОНКУРСА VIPA’2017: ФОТОГРАФ НА ГОДИНАТА
  83. МЕБЕЛИ ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА ОТ РЕЦИКЛИРАНИ НАЙЛОНОВИ ТОРБИ
  84. МУЗЕЯТ НА ИВ СЕН ЛОРАН В МАРАКЕШ
  85. ИЛИЯ МИЛКОВ И БЕЛИТЕ КЪЩИ – ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON
  86. РИСУНКАТА – ДРУГИЯТ ЖИВОТ НА ДОКУМЕНТИТЕ
  87. РОЖДЕН ДЕН НА КОМИКСИТЕ В АНГУЛЕМ 2018
  88. В ПРЕДАВАНЕТО „ОТ ДРУГАТА СТРАНА“ НА 27 НОЕМВРИ: ГОСТУВА ВАРНЕНСКАТА ГРУПА BOOMERANG
  89. РИШАР ГАЛИАНО: ТАНГОТО Е СВЕТОВНА МУЗИКА
  90. НАЙ-МАЛКИЯТ ХОТЕЛ В СВЕТА СЕ НАМИРА В КОПЕНХАГЕН
  91. АБУ ДАБИ – ДЪЖД ОТ ЗВЕЗДИ ПОД КУПОЛА НА ЛУВЪРА
  92. АЛЕКСЕЙ ЕНЧЕВ И НЕДКО ЦАРЕВ: ЗА ИЗДАНИЕТО „СБОРНИК С ГАЙДАРСКИ ПИЕСИ“ И ФОЛКЛОРА
  93. „ФЕНОМЕНАЛНИТЕ“ СЕ ЗАВРЪЩАТ НА ЕКРАНА ПРЕЗ ЮНИ 2018 Г.
  94. „ПОСОКИ“ ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА ФИЛМОВА ТРИЛОГИЯ НА СТЕФАН КОМАНДАРЕВ
  95. EAGLES ПРЕИЗДАВАТ АЛБУМА „HOTEL CALIFORNIA“ ПО СЛУЧАЙ НЕГОВАТА 40-ГОДИШНИНА
  96. КАКВО ДА ВИДИМ В ЕКАТЕРИНБУРГ
  97. ИСКРА БЛАГОЕВА: ИМА СМИСЪЛ ДА СЕ РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ КАТО ХУДОЖНИК, СЦЕНАТА ИМА НУЖДА ОТ ТОВА
  98. 45 години от откриването на Варненския халколитен некропол

Френският сезон на българския театър е интересен културен феномен от началото на 90-те. В рамките на проекта през сезон 1991/1992 са продуцирани пет постановки на български режисьори по френски автори. Инициатор и селекционер на сезона е театроведът Рада Баларева, а финансирането идва от Френската асоциация за артистични прояви (AFAA) към Министерството на външните работи на Франция. Петте вече завършени спектакъла са показани в София в края на театралния сезон (между 26 и 30 май) в разгърната фестивална форма, като е селекционирана и паралелна програма, включваща три спектакъла.

Програма IN (отбелязани са датите и местата, където са играни спектаклите):

26.05 –  Лоренцачо” от Алфред дьо Мюсе, реж. М. Младенова, НT “Иван Вазов”

26.05 – Кандид” по Волтер, реж. Е. Цикова, Театър “Алтернатива” (в салона на СБП)

26.05 – Балконът” от Жан Жьоне, реж. Б. Чакринов, МГТ “Зад канала”

25 и 29. 05 – В самотата на памуковите полета” от Бернар-Мари Колтес, реж. Здр. Митков, МТИ на НДК

25.07 – Гоца и Пантагрюел, или Невероятната и поучителна история за това, как славният Пантагрюел от Югоизточна Франция намери незаконородения си брат Гоца в Северозападна България” по Франсоа Рабле и Йордан Радичков, реж. Б. Чакринов, Първи частен театър “Ла Страда” (ул. „Върбица“ 8)

Паралелна програма:

26.05 – При закрити врати” от Жан-Пол Сартр, реж. Е. Цикова, театър „София“

27.05 – Щастливи дни”, реж. Гр. Островски, Унгарски културен институт и Сатиричен театър

28.05 – Илюзията” по Корней, Кундера, Дарио Фо, Иван Пантелеев, Александър Смолянов и други приятели, реж. Г. Стоев, ДТ-Сливен (спектакълът е игран на камерна сцена в Народния театър).

След като вече анализирах някои от спектаклите от френския сезон в поредица от публикации в списание „Театър”, тук ще се спра на първите сценични появи на Волтер, Рабле и Жан Жьоне в България.

Театър „Алтернатива” е един от първите частни, независими театри, създадени през 90-те, функциониращ без постоянна сцена. Негови създатели са младите актьори Светозар Кокаланов, Димитър Горанов и Нина Нейкова. През годините на неговото съществуване прави впечатление подчертано интелектулния му репертоар и младия актьорски състав. (1)

Спектакълът „Кандид” се репетира в залата на Министерство на транспорта и се играе в залата на Съюза на писателите. Сценичното пространството е малко и не предлага конвенционалните технически удобства. Но всичко, което не е налично като технически съоръжения, режисьорът Елена Цикова и сценографът Красимир Вълканов постигат като използват максимално правото на условност, което театралното изкуство дава. Актьорите са клоуни, които жонглират с реквизит, времена и места, както и със собствените си тела – всеки и всичко се превръща безотказно в онова място, предмет или персонаж, с чието име биват назовани. Околосветското пътешествие на Кандид изглежда удобен повод, както за разширяване на възгледите му (изцяло философски) и познанията му (изцяло теоретични), така и за разширяване на наличното сценично пространство. При максимална условност и динамично (анекдотично) влизане и излизане от фарсови ситуации, пред публиката за първи път театрално зазвучава гласът на Волтер.

"Кандид", © Архив на художника Красимир Вълканов

„Кандид“, © Архив на художника Красимир Вълканов

Новелата „Кандид, или оптимизмът” е написана през 1759 г. като опит да се преразгледа „теологическия оптимизъм” на Лайбниц, от който Волтер е бил силно повлиян в младежките си години. Кандид е описан като “юноша, когото природата е надарила с най-приятен нрав”. Учителят му Панглос, изградил представата му за света, преподава ироничната наука „метафизико-теолого-космологонигология”. Той внушава на младежа, че „всичко е такова, каквото трябва да бъде” и още – че „този свят е най-добрият от всички възможни светове”. И тъй като „всичко е свързано с веригата на необходимостта и е устроено към по-добро”, Кандид е прогонен от “земния рай” –  замъка на своя благодетел, заради любовта си към Кюнегонд. Така той попада у българите.

Разбира се, според правилното наблюдение на Цветан Тодоров: „Волтер никога не е бил в България”. (2) Известно е, че в случая под името „българи” се прикрива и иронизира пруската държавна уредба. Може би тази формална българо-френска връзка е провокирала избора на текста и включването на проекта във „Френския сезон”. Етнонимът „българи” по времето на Волтер е бил дотолкова абстрактен и чист от съдържание, че е можел да заменя други думи или сатирично да замества (и подсказва) чужди национални качества – като военизирания ред, организиран около физическото насилие. Тази абсолютна незапознатост на Волтер (както и на Кандид) с реалните българи и техния специфичен „исторически сюжет”, не е преодоляна въпреки околосветското пътешествие, което автор и герой си организират (Константинопол е най-близката до реалните българи точка, на която Кандид стъпва). Очевидно Волтер е загрижен да опише иронично парижките нрави и френската държава чрез поредица от сатирични бележки по уж отвлечени теми, а българите са само епизод от страданията на героя. (3) В края на романа те си остават непознати, услужливо предоставили на сюжета своето характерно име, означаващо нещо съвсем произволно в широката иронична перспектива на Волтер. Името е заето без какъвто и да е ангажимент за истинност, със същата лекота, с която Жари използва полската история, за да напише „Крал Юбю”. Българите и поляците са възприети не като реален народностен материал, нито като сбор от типични национални качества и предразсъдъци спрямо тях, а като характерни геополитически термини, които обаче не подлежат на изучаване, а са включени в градежа на нови светове, благодарение на  своите основни качества: отдалеченост и непознатост. Те осигуряват свободата на доизмислянето.

От този креативен работен принцип са се възползвали и създателите на спектакъла „Кандид”. Костюмите са напълно измислени и нафантазирани, в тях няма историческа реалност. Главите на актьорите са покрити с кубистични шапки, които маркират процеса на философстване – силата на мисълта и на логическия аргумент: специфичните (пред)убеждения на наблюдаващия света всъщност създават света. Те имат силата дори да превърнат кръглата, „природна” глава в квадратен, обработен, облагороден от културните наноси обект. Условността на света и играта, клоунадата с обекти и идеи се заявява непрестанно. Актьорите влизат във и излизат от различни роли пред очите ни. Така например Робин Кафалиев играе последователно търговец, войник, корсикански крал, роб, лекар, кон и др. Критиката отбелязва динамичния ритъм на сценичния разказ: „собственото време на спектакъла тече по-бързо от зрителското.” (4)

На малката сцена Кандид пропътува целия познат свят: Лисабон, Буенос Айрес, Парагвай, Елдорадо, Суринам, Венеция, Константинопол, Англия, Бордо, Париж. Абстрактно философстващият Кандид е изложен на несгодите на пракическото живеене и натрупва „световен опит”. Той постоянно бива бит, насилван да върши неща против волята си, убиват го или го горят на бавен огън, търпи измами и  природни бедствия. Този добър философстващ човек е поставен в безкрайна фарсова ситуация, която се самозахранва и крие голям театрален потенциал.

„Кандид: С каква цел е бил създаден светът?

Мартен: За да ни бесят постоянно.”

Елена Цикова и актьорите й засилват спектакъла като въртележка, в която няколко персонажа се състезават за доминация над един и същи актьор; актьорите едва догонват своите персонажи, които са преизпълнени с желание за действие и за познание на света. Кандид, в изпълнението на Димитър Горанов едновременно разбира и не разбира ситуацията, в която е попаднал. Той геройски, с учудване и примирение изписани на лицето, търси ползата от страданието и разумността на нещастието. Но все пак със сигурност прави разлика между принуда и свободна воля, между пердах и гостоприемство. Неговият предварително наложен светоглед (чрез целенасочено образование), знак за който е квадратната му глава, му пречи да види света непредубедено. Затова, макар и пътувайки, той сякаш остава винаги у дома си, при твърдението, че  „Отделните нещастия създават общото благо.” По този начин Волтер проверява устойчивостта на теоретичните убеждения и доводи; границите на човешката издържливост. Къде е нейният предел? Като че ли чашата прелива в Суринам, когато Кандид вижда един роб: „О, Панглос, ти не си предвидил тези гнусотии. Не, от днес завинаги се отказвам от твоя оптимизъм.”

Специфичното на спектакъла е това, че Кандид на Димитър Горанов ни въвлича в класическа философска проблематика, без да изрече нито една спицифично „философска” дума; философският език не е употребен дори и с цел да бъде иронизирана неговата усложненост и „неестественост”. Знаменитият аргумент на Волтер срещу трите злини: скуката, порока и нуждата – „Трябва да се обработва градината”, е произнесен с естествеността на току що постигнат житейски афоризъм… Квадратните шапки са свалени – „Ще работим без да разсъждаваме. Това ще направи живота ни поносим.”

"Кандид", © Архив на художника Красимир Вълканов

„Кандид“ © Архив на художника Красимир Вълканов

За да звучи този сатирично-ироничен текст в напълно фарсов театрален вариант, ролята на Госпожица Кюнегонд е поверена на актьора Йордан Господинов, а Кандид я „вижда” като красавица с вътрешния си, обработен от уроците по „оптимизъм” поглед. Тези контрасти между видимост и същност, между често отчайващата ситуация и нейния упорит „оптимистичен” анализ създават постоянна динамика на гледната точка. Спектакълът, макар и разположен на малка сцена, се върти около няколко оси и създава няколко ясно артикулирани сфери на интерес – тематични, аналитични, игрово-клоунски. „Истината” на Кандид и Панглос, на Волтер, както и тази на публиката, се загубва в интерпретации, предположения и утопични твърдения: „Разбира се, Новият свят е най-добрият от всички възможни светове.” (Дори отчаян от досегашните си убеждения, „оптимистичният” човек винаги ще си измисли един нов свят, върху който да проектира своите мечти.)

Елена Цикова, чрез умелата си театрализация на сатиричната новела на Волтер (всъщност пародия на сантиментално-приключенските романи от епохата), се обявява срещу всяко насилие над личността и свободната воля, срещу поставянето на рамки и фиксирането на определения, срещу предоверяването на „учените” авторитети. В спектакъла простотата и непосредствеността са защитени не само като принципи в живота, но и в изкуството. Чрез „простотата” на фарсовото актьорите преоткриват „верните”, вродените, не-идеологизираните ценности.

Спектакълът е забелязан и оценен като събитие от театралната критика, а Йордан Господинов е номиниран за Аскеер`92 за ролята на г-ца Кюнегонд.  През следващия сезон „Кандид” осъществява две турнета във Франция.

Бележки:

1. Спектаклите на театър „Алтернатива“ се играят на сцената на Младежкия театър (тогава на пл. „Народно събрание“), в Двореца на децата (бул. „Ал. Стамболийски“ 191), в малката зала на Съюза на писателите на ул. „Ангел Кънчев” и др. Първият спектакъл на трупата е „Ромео и Жулиета” (1990) с реж. Владимир Прахчанов (Ромео – Георги Стайков, Жулиета – Радена Вълканова), игран на сцената на Младежкия театър. В постоянната трупа се открояват имената на актьорите Димитър Горанов, Калин Сърменов, Здравко Методиев, Йордан Господинов, Светозар Кокаланов, Робин Кафалиев, Цветана Мирчева, Нина Нейкова, Мадлен Чолакова, Димитрина Ангелова. В спектакли на театъра гостуват известни артисти като Георги Русев (в „Рейс“ и „Женитба”), Коста Цонев (в „Пубер“), Цветан Даскалов и Даниел Цочев (в „Смъртта на доктор Фауст“). По-известни спектакли на театър „Алтернатива” са „Алиса в страната на чудесата” от Л. Карол (1991), реж. Здравко Митков, „Жените в Народното Събрание“ по Аристофан, реж. Николай Ламбрев (1991 г.), „Кандид” по Волтер (1992), реж. Елена Цикова, „Смъртта на доктор Фауст” от Мишел де Гелдерод, (1993/94) реж. Николай Ламбрев, с авторска музика на Иван Лечев, „Рейс“ от Ст. Стратиев, реж. Здравко Митков (1996 г.), „Пубер“ по „Фердидурке“ на Гомбрович, реж. Димитър Горанов (1995 г.), „Женитба“ от Гогол, реж. Рада Абрашева (1996 г.), „Двамата Менехмовци” от Плавт (1996/97), реж. Пламен Кьорленски, “Отело” (1998), реж. Илиан Илиев и др.

2. Tzvetan Todorov. La Bulgarie en France.-In: Les morales de l’histoire. Grasset, Paris, 1991, p. 25.

3. „Едва ли си заслужава да се сърдим на дядо Волтер за този умопомрачителен образ, с който е увековечил за френския читател българите. Явно е, че в своята благородна амбиция да възпитава нeблагоразумния френски читател, не е сметнал за необходимо да си задава някои въпроси относно достоверността на това, за което пише. Но след като така хубаво си е измислил армията на аварите, защо не си е доизмислил още една равна им – например на гоа-улдите… Или може би за френския писател България през ХVIII в. е толкова несъществуваща, колкото измислена може да бъде… “ Жоржета Чолакова, “Българското дете” на Салвадор Дали. „Литературен вестник“, 29/2002.

4. Весела Груева. Волтер. в-к Култура, 22/1992.

Тагове: , , , , , , , , , , ,

Подобна новина

0 Коментари

Остави коментар

Електронни издания

Реклама

Афиш

« януари 2018 » loading...
П В С Ч П С Н
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
1
2
3
4