Фашист и мегаломан за едни, гениален за други, личността на Льо Корбюзие (1887 – 1965) продължава да провокира разностранни мнения повече от 50 години след смъртта му. Един от основателите на пуризма и на брутализма, неговите проекти защитават лична позиция. Три факта за Льо Корбюзие, една от емблемите на съвременната архитектура.
Не е дипломиран архитект
След като учи за гравьор и следва живопис в Училището по изкуства в родния си град Ла Шо дьо Фон в Швейцария, през 1904 г. Льо Корбюзие (Шарл-Едуар Жанре-Гри) се насочва окончателно към архитектурата. Той никога не се дипломира в тази дисциплина и формира вижданията си в тази област благодарение на архитекти, като Огюст Пере, с когото се запознава през 1908 г. От него научава за техниката на строеж със стоманобетон, на която остава верен до края на кариерата си. През 1917 г. Шарл-Едуар Жанре-Гри напуска Швейцария и се установява в Париж. Там се запознава с художника Амеде Озенфан, с когото разработва теорията на пуризма, артистично течение, свързано с кубизма. Двамата създават списанието за изкуство и архитектура L’Esprit Nouveau, в което Шарл-Едуар Жанре-Гри за първи път се подписва с известния си псевдоним Льо Корбюзие.
Пионер на модернизма
Зародило се през 1920 г., Модерното течение, елегантно наречено модернизъм, оказва огромно влияние върху работата на редица архитекти. Той се характеризира със завръщане към минимализма и чистите геометрични линии. Предпочитаните материали са стъклото и бетонът за фасадите, стоманата и бетонът за основната конструкция на сградите. Льо Корбюзие е предшественик на това течение, в което има огромен личен принос. Той създава 5 принципа на архитектурата: колоните (сградата е издигната, за да се освободи пространство в долната част за пешеходци); свободен план (по-малко на брой носещи стени); терасиран покрив (плосък покрив, който може да бъде превърнат в солариум, спортен терен, басейн, градина); широко остъкляване (много дълги прозорци, благодарение на които се създава панорамна гледка и влиза светлина); свободна фасада (външните стени могат да изчезнат).
Гробът на Льо орбюзие в Рокбрюн-Кап-Мартен © www.fondationlecorbusier.fr
Жилищната единица като компенсация на недостатъците на жилищните сгради
В навечерието на Втората световна война Льо Корбюзие разработва своята концепция за „жилищна единица“. Той иска да се строят евтини жилищни сгради, които да предложат на своите жители всичко, което те очакват от ежедневието – жилищно пространство, зелени площи и колективни грижи. Загрижен за бързата и евтина промяна на Франция, министър Раул Дотри поръчва през 1945 г. строежа на първата жилищна единица в Марсилия. През 1952 г. Льо Корбюзие официално открива т. нар. Cité radieuse (лъчезарен, щастлив град), една истинска архитектурна лаборатория за нов тип жилищни сгради.
Снимка: жилищна сграда (Armée du Salut, Cité de Refuge, Париж) © Olivier Martin-Gambier 2005, FLC/ADAGP, www.fondationlecorbusier.fr
По информация на Le Figaro
