За кратък период от време по екраните излязоха 2 филма на Стивън Спилбърг, в съвсем различни жанрове – журналистическият трилър „Вестник на властта“ и фантастиката „Играч първи, приготви се“. Какво кара режисьора да снима бързо и едновременно съвсем различни филми и какво го кара да работи с все същия ентусиазъм?
– Действието във „Вестник на властта“ се развива през 70-те години, но темата е много актуална, по-точно тази са свободата на словото. Това ли Ви накара веднага да направите този филм и смятате ли, че днес медиите трябва все още да се борят така, както по онова?
– Мисля, че днес медиите трябва да се борят дори още повече. Да се борят още по-силно за своето достойнство и за истината, която трябва да поднасят. Това, което ме грабна на първо място в този сценарий още преди да се замисля за сходствата между 70-те години и днес, бе персонажът на Катрин Греъм (Мерил Стрийп) и взаимоотношенията й с Бен Брадли (Том Ханкс). Това е историята на една жена, която има авторитетна позиция, но не знае как да запази тази позиция, защото още не е открила собствения си път.
– Когато решихте да снимате „Вестник на властта“ вече работехте върху „Играч първи, приготви се“. Някакво чувство ли изпитахте, че трябва да направите бързо този филм?
– Когато правя фантастичен филм, няма правила. Въображението няма граници. Когато прочетох сценария, за тази жена, която е успяла да намери своето място в това море от мъже, реших, че сюжетът е много уместен. За мен това е начин да отдам още веднъж почит на историята. Страхотно е да дадеш воля на въображението си, но какво става, когато си „ограничен“ от фактите, свързани с едно място и отрязък от време? Чувствам се по-удобно, когато сюжетът е съавтор на филмите ми. Някак си ми олекна, когато прочетох този сценарий след „Играч първи, приготви се“. Още нещо забележително, ако се сравни времето на 1971 и днес, е че има двама президенти, които са обявили война на вестниците. Никсън се проваля през 70-те и ще бъде интересно да се проследи развитието днес след последните 16 месеца, които преживяхме (става въпрос за Доналд Тръмп, б. а.).
– Два Ваши филма излизат един след друг. Какво продължава да Ви вдъхновя, за да правите филми?
– Това, което ме кара да работя с все същия ентусиазъм, е същото нещо, което кара Бен Брадли да става всяка сутрин. Това, което го вълнува, е да има добър сюжет. Той полага труд да го открие и да му разрешат да го публикува. На мен това, което ми трябва, е добра история. Мога да се занимавам с нея и 20 години, ако трябва.
– „Вестник на властта“ е първият Ви журналистически трилър. Смятате ли, че има специфичен начин на режисура на такъв жанр филми и веднага ли решихте какъв ще е Вашият стил?
– Доста бързо избрах стила. Работих много с Джош Сингър, който имаше 27 варианта на сценария, след като прочетох първата версия на Елизабет Хана. Като го наблюдавах как съкращава сцените с по една или две страници си дадох сметка, че историята се разказва от гледна точка на пресата. Това бе ожесточено търсене на истината. Впрочем, имах толкова малко време за работа по този филм, за да излезе през 2017 г., че тази припряност в крайна сметка придаде стила на филма.
– Живеем във време на големи промени за жените и „Вестник на властта“ също е доста феминистки филм. Смятате ли, че това е първият Ви наистина феминистки филм?
– Не, първият ми феминистки филм бе „Пурпурен цвят“. Мисля, че това се дължи на факта, че майка ми бе жена с много силен характер и израснах, обграден от жени, защото нямам брат. Продуцентската ми компания винаги е била оглавявана от жени, начело на всеки отдел има по една жена. Чувствам се по-удобно, когато съм обграден от жени.
– „Вестник на властта“ завършва точно там, където започва „Цялото президентско войнство“. Какво бе влиянието на филма на Алън Пакула върху Вашия?
– „Цялото президентско войнство“ е най-великият журналистически трилър на всички времена. Радвам се, че ме поставяте редом до него и че моят филм се счита до известна степен „сроден“ на този шедьовър. Бих искал да отдам почит на Пакула, с когото никога не съм се виждал. Моят филм всъщност завършва там, където започва неговият, но „Вестник на властта“ е много различен от „Цялото президентско войнство“. Може да се каже, че е като негова предистория. Аферата „Уотъргейт“ се корени донякъде в смелостта на Бен Брадли и Катрин Греъм. Те се борят срещу едно съдебно решение, с което The Washington Post се превръща във вестник номер 1 в града. След като е втори, става водещ и след като е местен, става национален вестник.
Интервю на сайта Mondociné.net (със съкращения)
Заглавието е на Градското списание
Снимка: YouTube 20th Century Fox