Картини от сбирката на Варненски и Преславски митрополит Йосиф (1900 – 1988 г.) са включени в изложбата „Одухотворен свят“, която може да се види до 24 февруари 2019 г. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Текстът на Пламена Димитрова – Рачева е включен в каталога, придружаващ експозицията.

Изложбата включва 26 живописни платна на художници от средата на ХХ век, сред тях Христо Каварналиев, Георги Велчев, Константин Щъркелов, Никола Кожухаров, Никола Танев, Атанас Михов, Марио Жеков, Петър Францов, Наполеон Алеков, Янко Маринов, Тодор Димитров.

***

„Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна” Йаков 3:17

Библейският текст за Сътворението и неговото тълкувание са залегнали дълбоко в духовното мировъзприятие на блаженопочившия Варненски и Преславски митрополит Йосиф, чийто „изискан стил, богат душевен мир и правдива задълбочена мисъл” според съвременниците му са формирали и „неговите естетически душевни потребности”. Той провижда в художниците умението им да пресъздават действително реални предмети, да постигат в изкуството илюзията за реално пространство, в което изображението на светлината и мрака, водата и земята, растенията, хората и животните съществуват в една нова реалност, в която се повтаря логиката на библейското Сътворение. Всяка картина показва света по нов начин и всеки творец на свой ред следва Бога творец. Дарбата на художника е дар от Бога. Тя му е дадена като творчески мотив в душата му, като художествено умение на ръцете и ума му, за да може с вдъхновение и въображение да твори разнообразни визии от видимия и невидимия свят. В своите картини творците одухотворяват мъртвата материя на платното и я превръщат в нова реалност, изпълнена с цветове и образи, с емоционални състояния, които владеят човешкия дух. От хилядолетия в изкуството присъстват и съобразно с времената се обновяват вечните библейски теми на Сътворението и всичко последвало.

За митрополит Йосиф (1900 – 1988 г.) Бог е и художник, а художници като Константин Щъркелов, наричан от своите критици поради изключителния си талант „бог на акварела”, имат от Него, като Архетип, своя талант. В своето духовно израстване в познанието и служението на Бога Негово Високопреосвещенство намира във времето си верния път към едно позитивно духовно и естетическо възприятие на светската пейзажна живопис. За него тя е проявление на величието на Създателя.

„Портрет на митрополит Йосиф“ – Никола Кожухаров

Духовната сила и просветление на достолепния митрополит Йосиф са пресъздадени с артистично вдъхновение и талант от художника Никола Кожухаров (1892 – 1970 г.) в портретния му образ. Вероятно това става по времето, когато художникът и неговият син зографисват по поръка на Митрополията във Варна редица градски православни храмове. Портретният образ се характеризира с постигнатия проникновен реализъм на възприятието, с ясната и конкретна форма. Колоритът е положен с характерната за твореца виртуозност на четката. Въздействащ е със свежестта на цветовете, с артистично изградената градация на светлини, сенки и полусенки, легнали по лицето на Архиерея. В портрета на митрополит Йосиф художникът постига не само външната прилика, но и дълбоко психологическо проникновение за характера и достолепието на митрополита. Академичната трактовка на портрета е съотносима с допоясните иконни изображения на светителите и свидетелства за настъпилия съвременен модерен прочит на иконописта след 20-те години в изкуството на ХХ в. Характерно за изкуството на Никола Кожухаров е, че в живописта изобразителната му система се обогатява и усложнява поради присъщия му интерес към духовния мир на човека.

Много по-различно, чисто духовно излъчване има портретът на отец Сергий от Бесарбовския манастир, създаден през 1954 г. от Константин Щъркелов (1889 – 1961 г.). Рисунката е изящна и точна, направена с лекота. Акварелът има въздушна прозрачност и наглед образът има ескизен характер, но в него умело е постигната образна и душевна прилика с отдадения в служба на Бога монах. В картините с цветя – „Иглики” и „Великденски букет”, са типични за изкуството на Щъркелов, той никога не рисува цветя във ваза, като натюрморт. В картините е постигнато удивително съвършенство на художественото и техническото владеене на акварелната техника. Тя е изпълнена артистично (знае се, че Щъркелов е рисувал с двете си ръце), с маниер “а ла прима” в нежни, преливни и прозрачни тонове, в една красива музикална хармония на форма и цвят. Константин Щъркелов е оставил ярка следа в художествения живот на Варна – градът, в който живее със семейството си от 1944 до 1959 г. Негови приятели са художниците Георги Велчев, Иван Радинов, Марио Жеков, Георги Урумов-Калиакра, Христо Каварналиев и др.

„Пролетен букет с великденче, синчец и люляк“ – Константин Щъркелов, около 1954 г. (акварел)

През 30-те години на ХХ в. един от признатите майстори на пейзажното изкуство в България в жанра маринистика е художникът от Варна Христо Каварналиев (1892 – 1951 г.). Голяма част от неговата драматична живопис черпи образно вдъхновение от дълбините на морската шир и от бреговете на Черноморието ни. Двата пейзажа от 1939 г. и 1941 г. са характерни образци на неговия авторски експресивен стил в маслената живопис. Откритото “Бурно море” се огъва силно напластено в мощни водни маси от движението на стихията на вятъра. По върховете на вълните ветровете носят гребени от бяла пяна. Страховити, те поемат по повърхността си цветните отблясъци от небесата и отразяват вихреното движение на въздуха, водата, светлината. Художникът чувства силата на самата природа и я одухотворява вдъхновен от естествената ґ красота и могъщество. Утвърдил се като един от водещите маринисти, Каварналиев владее стихийния дух на морето, което се слива с мощните космични енергии, пред които човек се изправя безпомощен, уповаващ се единствено на спасение от Бога.