Повече от 100 произведения – от карикатури до рекламни плакати, са включени в първата в България изложба на художника Георги Стамболийски – Стамбо. Творчеството му е непознато у нас поради факта, че в края на 50-те години авторът емигрира в Германия, където живее и днес, но и заради голямата му скромност, казва съпругата му Герлинде Стамболийски, която присъства на откриването на експозицията във Варна.

Изложбата, която може да се види до 22 ноември 2018 г. в Градската художествена галерия във Варна е опит да бъде представен тематично широкият спектър, в който художникът работи – живопис, илюстрация, рисунки, плакат, реклама, графичен дизайн. Чувството за хумор присъства в повечето от работите, реализирани по времето, когато не се използва компютър.

Георги Стамболийски – Стамбо е роден през 1931 г. във Враца. Художествено образование придобива в София. Бил е сътрудник на вестник „Стършел“. През 1958 г. емигрира в Германия, където работи активно до 2013 г., а на първата си в България изложба не присъства поради заболяване.

– Посещавали ли сте досега България – Вие или заедно със съпруга си?

– Миналата година бях 2 дни в София, това бе първото ми посещение в България. Имам кого да посетя – Донка Пиндарева, съпругата на карикатуриста Теню Пиндарев. Той бе приятел на Георги, както и карикатуристът Стоян Дуков. Това е първата изложба на Георги в България,  както и в Германия. Той е скромен човек. Казах му, че ще е прекрасно да направи изложба в родината си. Живеем близо до Бюдинген, на около 40 км. от Франкфурт. Той е болен. Докато съм във Варна моя приятелка е при него.

Рицари през очите на Георги Стамболийски – Стамбо

– Как се осъществи контактът с галерията във Варна?  

– Свърза ни Нара Барето от културният институт „Зенон Барето“, който организира Дни на бразилската култура в България.

– Как се срещнахте с Георги Стамболийски?

– Работя в детска градина, моята шефка ме изпрати при него за нещо, тя искаше да се омъжи за него, но той хареса мен. През 1989 г. го посетих в ателието му, защото той ми бе казал да отида, когато искам. Занесох му рисунка на баща ми, който бе любител художник. Една от неговите рисунки се бе повредила. Отидох в ателието, за да реставрира рисунката.  Тя и до днес е в същото състояние (смее се). А аз вече съм директор на същата детска градина с 86 деца.

– Канили ли сте съпруга си да рисува нещо за детската градина?

– Да, той е правил много рисунки за детската градина, рисувал е стените. Но винаги е искал да не се изтъква.

– Какво мислите за изкуството му?

– Обичам съпруга си и харесвам творчеството му, цветовете, сюжетите. Харесва ми миризмата на разредителите в ателието. Когато той рисуваше, сядах до него и го гледах. Това бяха приятни мигове. Много научих от него. За него най-важното е да рисува. Обича спокойствието и да бъде с мен вкъщи.

– Вие самата рисувате ли?

– Той ме насърчаваше, помагала съм му в работата.

– Георги Стамболийски е имал поръчки за рекламни кампании на големи компании, като Опел и Кока кола. Малко са хората, които могат да се похвалят с това, особено в близкото минало…

– Да, като по-млад имаше такива поръчки. През 1981 г. синът му почина в автомобилен инцидент. След това той се вглъби в себе си.

– Не е ли искал да дойде в България?

– Стоян Дуков и Теню Пиндарев ни посетиха веднъж и останаха една седмица на гости. Това бе прекрасно преживяване за Георги, да види приятелите си след 40 години. Стигаше му да бъде на спокойствие. В живота му е имало много трудни моменти. След като напуска България, първо е в Берлин и тогава това, което е направил, е било опасно за него. Мисля, че картините му говорят повече за него от мен. В много от тях ще видите колко обича България.

– Имате ли идеи да представите творчеството на Георги Стамболийски в други градове?

– Картините, които са във Варна, бяха прибрани в ателието и в къщата ни в Германия. Само аз и Георги сме ги виждали. Сега е изненадващо да ги видя подредени в изложба. Донесох 120 работи, а вкъщи има 2000 негови работи. Тази изложба е подарък за Георги. Той помоли да предам поздравите му и да кажа: „Здравей, България, жив съм, това е моето изкуство“. Аз съм като негов посланик. Той се надява, че изкуството му ще направи хората щастливи. През януари 2019 г. ще има изложба на Георги в София и в родния му град Враца. След това се надявам да има изложби в Бон и в Бюдинген.